Празникът на Св. св. Кирил и Методий и на българската просвета и култура се чества от 165 години по нашите земи. Независимо от идеологии и политики, от Възраждането до днес това е най-светлият и най-голям български празник, изразяващ духовните стремежи на българите за църковна и духовна независимост, просвещение и национално въздигане.
Св. Св. Кирил и Методий са признати за светци в края на IX век. Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника има още през XII век. По време на най-значимата си мисия – Моравската, солунските просветители обучават голям брой ученици. Сред тях са Климент, Сава, Горазд, Ангеларий и Наум.
Празникът на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост – се чества като празник на училището за първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище “Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Пловдив. Инициативата е на Найден Геров, припомня „Дарик“. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн, познат на всеки българин с първия си стих “Върви, народе възродени”. Химнът е озаглавен “Химн на Св.св. Кирил и Методий” и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.
Празникът се чества и в редица европейски градове, а официална българска държавна делегация посещава Ватикана, където отдава почит на гроба на свети Кирил в църквата “Сан Клементе” в Рим.
