Освен самата Коледа, народът ни (и не само нашият) почита и деня, който предшества раждането на Исус Христос, за „Агрозона“ разказа етнологът д-р Иглика Мишкова от Националния етнографски музей. Традиционни негови названия са „Малка Коледа” и „Суха Коледа”. Този ден сякаш протичал изцяло в приготовления за празничната вечер, разказва Иглика Мишкова, жените били ангажирани с приготвянето на постни ястия и месене на обредни хлябове. Стопанинът на къщата от своя страна имал друга важна задача – да отсече дървото за „бъдник”. Това дърво се отсичало от дъб или круша, било обличано в бяло платно и миросвано. Неслучайни са всички тези ритуали около бъдника. Вярва се, че той символизира младия Бог, който ще се роди в святата нощ, обяснява етнологът. Трябвало да гори в огнището през цялата нощ, а за пепелта му се смятало, че притежавала голяма магическа мощ и била пазена. Стопаните я разпръсквали по нивята за плодородие.
Богата трапеза, богата година
И докато мъжът е в гората, за да избере бъдника, на жената в дома се отреждала отговорната задача да приготви храната за ритуалната вечеря. На празничната трапеза традицията повелявала да се подредят обредните хлябове – „богова пита”, „божичник”, „светец”, „харман”, „боговица”. Тяхното правене обаче също е натоварено със символика и ритуали – брашното се пресява през три сита, замесва се с „мълчана вода”, налята и донесена от мома или млада булка. Хлябовете се декорират с кръстове, слънчеви спирали, изображения на домашните животни и купните на нивата, пчелите. Отделно хлябове се месят и за коледарите – „вити-превити краваи”. Блюдата на Бъдни вечер задължително са постни – сарми с ориз, пълнени чушки с ориз или боб, варен боб, леща, жито, ошав. На масата се слагат още ябълки, орехи, чесън. Вярва се, че колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. И както Христос се появява на света в ясла със сено, така и трапезата се е нареждала върху слама. Тя също се пази и се разстила из градините и около плодните дървета, та да раждат обилно, разказва Иглика Мишкова.
Някога…
Когато вечерта семейството се нареди около вече приготвената трапеза, най-възрастният мъж прикадявал софрата, къщните помещения, стопанските постройки и двора. Това ставало с въглени и тамян, поставени върху палешника на ралото. По начина на гасене на въглените и цвета им се е гадаело за реколтата и бъдещата година.
Стопанинът на дома поема с две ръце обредния хляб, вдига го високо и благославя, после го разчупва. Къшей от него се пази в домашния иконостас, част се дава на домашните животни, а останалото се разпределя между членовете на семейството.
Фокусът отново е трапезата
И в съвремието като че ли целият ден преди Бъдни вечер минава в приготвяне и броене на ястията – 7,9, 12. Колкото фамилии и региони, толкова и правила има за броя на ястията, казва етнологът. Забраната за блажните ястия обаче е в сила и до днес. Е, днешните мъже не ходят да отсичат и миросват бъдник, защото все по-рядко има къде да го запалят, коментира Иглика Мишкова и добавя, че трапезите върху слама на пода са своего рода екзотика, а палешникът за тамян е добил нова функция, той или е подреден в домашния „битов кът” или е в мазето или старата стопанска постройка, без знание за употребата му. „Старата благословия на хляба придобива нови измерения, както се е променил и основният поминък на хората, декорацията на хлябовете често повтаря старите, но без знанието за символиката на всеки един от елементите или се използват нови декорации.“, обяснява набюденията си етнологът.
