Три сценария за макроикономическите последствия у нас от борбата с COVID-19 предлага Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките. Експресният анализ за ефекта от кризата е разработен на базата на информацията за разпространението на заразата и предприетите правителствени мерки, валидни към 12 април т.г., като учените ще актуализират прогнозите си при всяко настъпване на нови и съществени промени.
Първият сценарий допуска, че пикът на COVID-19 у нас настъпва в средата на май, няма втора вълна от заболели, мерките постепенно се отменят и през втората половина на годината икономиката функционира нормално. Вероятността той да се сбъдне е 20%, като прогнозата е за спад на БВП от 2.4% и леко нарастване на инфлацията спрямо 2019 г. Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с влошаване на текущата сметка, основно заради слабия туристически сезон – предвижда се спад до 20 на сто.
Вторият сценарий предвижда пик в края на юни – средата на юли с постепенна отмяна на мерките и възможно повторно въвеждане на някои ограничения. Вероятността той да се случи е 60%. Прогнозата на икономистите е за спад на БВП с 4.3% и ускоряване на инфлацията до 4.2% на средногодишна база. Обемите на външната търговия ще намалеят значително, а влошаването на текущата сметка ще е с повече от 1 млрд. евро, главно заради намален износ с 4.6% и спад на туристическия сезон с около 50 на сто. Пазарът на труда ще изпита негативен шок, като безработицата ще се удвои спрямо 2019 г. и ще достигне 10% от работната сила.
Третият сценарий допуска пик на заболяването в средата на август при периодично затягане и разхлабване на мерките. Вероятността той да се сбъдне е 20 на сто, а спадът на БВП в реално изражение ще е с 5.7%. Инфлацията се ускорява до 5.2% на средногодишна база, като причините ще са в проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за значително намаляване на обемите на външната търговия и влошаване на текущата сметка с повече от 2 млрд. евро, основно заради проваления летен туристически сезон – спад между 50 и 70%. Пазарът на труда ще изпита силен негативен шок, като безработицата ще достигне близо 350 хил. човека или 12% от работната сила.
Според икономистите на БАН оптималните мерки за борбата с COVID-19 са свързани със съзнателно ограничаване на икономическата активност и намаляване броя на заразените. Проблемът с този подход е, че се отлага във времето постигането на обществен имунитет, но в зависимост от развитието на епидемията може да се мисли за циклично налагане или отмяна на ограниченията. Според учените за трайно справяне с инфекцията ще са необходими между 6 и 12 месеца, като този период може да се съкрати само при наличие на доказани медикаменти за лечение, доколкото откриването на ваксина се очаква да отнеме поне 1 година.
В института е сформирана специална работна група, която да изследва задълбочено макроикономическите последици по отделните сектори на икономиката, включително и в земеделието.