Или как един архитект, който практикува професията си, отглежда сам 40 крави
Галоуей е една от най-старите породи говеда в света. Смята се, че говедата Галоуей са открити от римляните през II век сл. н. е. Фактът, че днес все още можем да се насладим на неподправените качествени характеристики на тази стара порода е заслуга на строгия генетичен селективен натиск, поддържан от шотландски развъдни семейства. Водещият световен търговски панаир за животновъдство и управление на добитъка ни среща с организацията Галоуей в Германия, състояща се от 700 животновъди, отглеждащи породата на територията на страната. Какви са предимствата на Галоуей, могат ли 40 говеда да се гледат почти сами и как да използваме технологиите, за да намалим разходите и обема на работа в стопанството, разказа в интервю за А ZONA Рейнхард Крес, зам. директор на Галоуей в Германия.
„Организацията Галоуей в Германия е основана през 1973 година. През следващата година ще отбележим 50-годишнината от основаването на фондацията. По-голямата част от животновъдите в нашите организация се занимават с отглеждане на животни като странична дейност. Аз съм архитект, в екипа имаме лекари, адвокати и така нататък. Всеки от нас е намерил своя начин да отглежда Галоуей. Имаме членове с по 4-5 крави и 10-15 телета, по-голямата част от нас имат между 30 и 50 крави, а някои отглеждат до 300-400 животни“, разказа Рейнхард Крес.
Предимства на породата
„Говедата Галоуей са уникални по своята здравина, отглеждат се лесно и благодарение на еволюцията си имат необичайно добро качество на месото. Кравите тежат 300 – 360 кг., а биците 400 – 550 кг. Телетата при раждането 18 кг Те имат дълга, вълниста козина с гъст косъм. Това осигурява защита от студ и топлина, тъй като тази порода говеда издържа при условия от +40 до -40 градуса. Липсата на особени изисквания по отношение на фуражите и отглеждането, заедно с тяхната издръжливост, подчертават годността им за отглеждане на пасища през цялата година. Добрата скелетна структура и здравите копита на Галоуей ги правят подходящи за отглеждане във всички видове зони, от влажни до скалисти райони. Те са генетично безроги, дълголетни, високопродуктивни и лесни за отелване. Месото им е с отлично качество, крехко и добре мраморизирано“, коментира Крес.
„Тези говеда се отглеждат в хармония с природата и живеят на пасища през цялата година. Тяхното по-бавно достигане на зрялост има положителен ефект върху качеството на месото им, тъй като мраморността се увеличава с възрастта. По този начин луксозното месо на Галоуей, жадувано от много клиенти е силно мраморизирано, пищно и крехко“, допълни още той.
Животновъдството като хоби и странична дейност
„Моите животни се намират в средната част на Германия в Хесен между Франкфурт и Касел. Отглеждаме животните на открито през цялата година. Те са свободно пуснати и се хранят с трева. Що се касае до зимните месеци понякога имаме нужда от малко помощ. За три-четири месеца трябва да ги храня с храна от хамбара, въпреки това през цялата година, дори през зимата, те имат достъп да излизат навън на открито. 30-40 животни Галоуей е число което не много голямо, не е и много малко, а в същото време ми позволява да се грижа сам за тях, разбира се с малко помощ семейството ми“, разказа зам.-директорът на Галоуей в Германия.
„Предимствата на тази порода е, че се гледа много лесно и не изисква толкова много време и работа. Бих могъл да кажа, че те се гледат почти сами. Това ми дава възможност да развивам своята професия и междувременно да имам стадо с Галоуей. Просто гледам малките телета и сърцето ми започва да те тупти. Те са толкова красиви, имат много пухкава, дълга и дебела козина“, споделя още той.
„Ние работим с крайни клиенти. Всеки фермер, който отглежда Галолуей продава говеждото месо директно на клиента във фермата, защото икономически така е най-изгодно. Цената за килограм бон филе варира от 50 до 100 евро, Рибай стекът се търгува за 24 до 35 евро, салам за 20 до 35 евро/кг“, разкрива Крес.
Продължението на материала и как да използваме технологиите, за да намалим разходите и обема на работа в стопанството може да прочетете в следващия брой на списание A ZONA, което ще бъде достъпно онлайн до няколко дни.
