Евродепутатът Антония Първанова и нейни колеги се подписаха под отворено писмо, с което се настоява за дългосрочна, прозрачна и независима оценка на връзката между ГМО и безопасността на храните. Евродепутатите изтъкнаха, че Европа подценява този изключително сериозен проблем. Свидетелство за това са и последните данни, според които разрешителни за употреба на ГМО се издават на компаниите след изключително краткосрочна оценка на ефекта върху общественото здраве (90 дни). Членовете на Европейския парламент изразиха безпокойството си, че Европа явно не е постигнала достатъчно по отношение на изследване на риска от ГМО върху безопасността на храните и общественото здраве и призоваха ЕК да предприеме действия по този въпрос.
Един от поводите за писмото е фактът, че френски учени от университета в северозападния град Кан откриха огромни тумори у плъхове, хранени с генномодифицирана царевица на американския гигант “Монсанто”, с което подновиха дебата за възможните рискове от консумацията на подобни продукти и надеждността на изследванията за токсичност, които позволяват употребата на ГМО
Антония Първанова, която е единственият български евродепутат-инициатор на това писмо заяви: “Резултатите от изследванията на френските учени са наистина тревожни. Тестовете на генномодифицирани храни трябва да се правят в период от минимум 2 години. Истинско престъпление е, че понастоящем се дават разрешителни за употреба на ГМО само след предварителна оценка от 90 дни. Всички заедно трябва да се обединим около изискването за дългосрочно изследване на потенциалните въздействия на ГМО, преки или косвени, за околната среда и здравето и призовем Европейската комисия да предложи законодателна рамка, регулираща качеството и прозрачността на експертните оценки, които дават разрешение за отглеждане или внос на ГМО в Европейския съюз.
“Предотвратяването на конфликт на интереси, по-специално в европейските агенции, и финансирането на независими и дългосрочни изследвания върху безопасността на ГМО трябва да стои в основата на действията ни по този въпрос”, добави още българският евродепутат.
България внася близо 100 000 тона генномодифицирана соя за нуждите на хранителната промишленост. С тази соя, отглеждана в лаборатория, се правят салами, вафли, кренвирши, кайма, с нея се хранят и животните. В ЕС са разрешени 46 вида храни, в това число и царевица, които са генномодифицирани. Крият ли тези храни риск за здравето на хората, питат евродепутатите.
