Православната църква чества днес рождението на св. Йоан Кръстител – човекът, предсказал идването на Божия Син на земята. Именно на свети Йоан Кръстител е посветен и празникът, който по българските земи е познат като Еньовден. В основата на празника е култът към Слънцето. Според народните поверия то заиграва при изгрев и от този ден започва да се завръща зимата. В този ден небесното светило остава по-дълго време на небосвода, окъпва се в жива вода, подмладено и весело, поема пътя към зимата. Денят е познат и като Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Йоан/Иван Бильобер, Драгийка в различни части на България.
Старите хора започвали ранното утро на празника с гадаене. Който успеел да зърне Слънцето как „играе” и „трепти” при изгрева, се надява на здраве през цялата година. Ако пък види сянката си без глава – това било сигурна поличба за близка болест или смърт. В деня преди Еньовден момите събират билки рано сутрин и правят толкова китки, колкото са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън под стряхата или на покрива, потопени в менче с мълчана вода. На сутринта по това, дали китката е свежа или не, гадаят за здравето на този, на който е наречена.
Еньовските билки лекуват хората
Еньовските китки и венци се окачват на различни места в дома и през годината се ползват за лек. Затова се знае, че тревите и билките, брани по Гергьовден, Йеремия и Спасовден, се ползват повече за лекуване на добитъка, а еньовските билки лекуват хората. Някога, след брането на билки, по пътя към къщи жените минавали край реката да се окъпят. С водата се пречиствали, защото ходили по гори и поляни, обитавани от самодивите, а който мине през самодивско място, заболявал. Очистващото действие на водата от реката имало сила да пречиства от всяко зло, защото слънцето се е окъпало в нея.
На Еньовден се взима също здравец с корен и се пресажда у дома, за да донесе здраве, сили и успехи на хората. Съгласно вековечно вярване, в градината на българката неизменно има място обрасло със здравец, от който тя къса, за да се закичи сутрин. С китка здравец българката изпраща съпруга си на работа, изпраща децата на школо или на далечен път.
Празник на природата, на лечебното и познанието
Според учените обаче няма нищо мистично на този ден, а само начало на астрономическото лято, което започва в деня на лятното слънцестоене, когато лъчите, идващи под ъгъл 90 градуса падат върху Северната тропична окръжност. До лятното слънцестоене Слънцето непрекъснато расте – т.е. изкачва се над хоризонта, на този ден то спира и променя своята посока, започва да се спуска, докато настъпи зимното слънцестоене, и тогава пак спира.
На този ден украсете дома си със свежи цветя, като слънчогледите ще създадат специално лятно настроение и, както казва народът, ще ви изпращат своите благословени магически въздействия вместо самото слънце.
