Непопулярният зеленчук ендивия – отглеждане и здравословни ползи
Ендивията е сравнително непопулярен зеленчук, който се отглежда у нас предимно любителски. Това е едногодишно растение от сем. Сложноцветни. Ползват се основно листата му, от които се приготвят великолепни салати, супи, сосове, пюрета и др. Обаче те имат слабо горчив вкус поради съдържанието на глюкозида интибин. Затова се налага да се подложат на бланширане (избелване), което премахва този послевкус.
Растението произхожда от районите на Кавказ и Средиземноморието, но се отглежда масово в Западна Европа.
В зависимост от формата и устройството на листата, се срещат два вида ендивия. Първият е ескариол (широколистна ендивия) – с широки, почти целокрайни или слабо нарязани листа с широка нерватура. Вторият е къдрава ендивия – с дълбоко или ситно нарязани листа.
Двата вида образуват разстлана розетка и имат различна окраска.
Ендивията е студоустойчиво растение и се развива най-добре рано напролет или през есента.
Презимува успешно в по-топлите райони на страната. Ескариол е късна култура, а къдравата ендивия е предназначена за пролетно отглеждане.
Дългият ден стимулира образуването на цветоносни стъбла, което компрометира реколтата. Това е причината този зеленчук да се отглежда през тези два сезона, когато денят е по-къс.
Eндивията е изключително влаголюбива култура. Сушата й действа опустошително и не понася нито почвено, нито въздушно засушаване.
Предпочита плодородна, рохкава, пропусклива почва с неутрална реакция.
Засажда се на места, които са слънчеви и защитени от ветровете. Най-добрите й предшественици са бобовите, ранните картофи, репичките и др. Не е желателно да се обогатява почвата с оборски тор.
Подготовката на почвата е както при салатите. Отглежда се с директна сеитба или чрез разсад като ранно пролетна или късна есенна култура.
Пролетният вид ендевия се засява през февруари в топъл парник и се прибира юни-юли. Сеитбата на есенния вид е през юли на студени лехи, като продукцията е готова през октомври-декември.
Засяване и развитие на ендивията.
Къдравата ендивия се засява ранно и в този случай е добре семената да се засаждат първо в парник в началото на март, а в последствие се препоръчва пикиране на разсада.
Добре е семената да се засяват на разстояние (2 г/кв.м) в студени лехи, като отгоре се покриват с градинска пръст. За отглеждане на разсад за 100 кв.м са необходими около 4 г семена.
Към средата на април се правят фитарии и се разсажда на разстояния 30-40х25-30 сантиметра.
Ескариолът обаче се сади на по-голямо разстояние – 40-50 см между редовете и 30 см вътре в реда. Засява се в началото на юни на открити лехи. Разсаждането се извършва в началото на юли, когато е образувал 4-5 листенца.
Грижите за двата вида ендивия включва редовни поливки, окопавания и 1-2 подхранвания с минерални торове.
За да се предотврати стрелкуването на растенията, е необходимо да се полива често. Напояването обаче трябва да е внимателно, като не бива да се мокрят розетките на растението.
Около два месеца след разсаждането къдравата ендивия е готова за т.нар.избелване на листата, чрез което се намалява тяхната горчивина.
То представлява събиране на листата нагоре и завързването им на върха. За да не се чупят, прибирането им става на два пъти. Първо листата се повдигат наполовина и една седмица след това се връзват напълно.
В момента е подходящото време за прибиране на ескариолът, който е напълно готов през ноември.
Както напоследък зимите са по-меки и топли, може да се заложи от него и късно производство, като сеитбата се извърши поетапно през септември.
Нормално развитите растения тежат средно около 500 г.
Консумацията на този зеленчук е изключително полезен за здравето.
Този листен зеленчук с богат на полезни нутриенти, фитохимикали и минерали със широк спектър от здравословни ефекти. Съдържа витамините С, от група В, каротин (провитамин А), инулин и горчивият глюкозид интибин. Сериозен източник е на целулоза. Отличава се с това, че е ниско калоричен и е подходящ както за диети, така и за хора със захарен диабет. Богат е на калий и магнезий и редица други минерали.
Ползите му за организма са многобройни и консумацията му оказва благотворно влияние на различни системи. Подпомага храносмилането и улеснява отслабването. Съдейства за неутрализиране на свободните радикали.
Подобрява защитата срещу увреждания на черния дроб. Съдейства за регулиране на кръвното налягане. Заради високото количество каротин допринася за подобряване на зрението. Съставът на ендивията изобилства на три от най-важните за сърдечното здраве нутриенти – калий, фибри и фолиева киселина. Калият балансира високите нива на натрий в кръвта и подпомага отпускането на кръвоносните съдове, с което допринася за поддържане на кръвното налягане в здравословни граници.
Влакнините от своя страна се свързват с холестерола в храносмилателната система, като по този начин предотвратяват усвояването му в червата и улесняват отвеждането му от тялото по естествения път с отпадъчните продукти. Фолиевата киселина пък предпазва артериите, като подпомага метаболизма на хомоцистеина – биохимикал, чиито високи нива се свързват с риск от сърдечно-съдови заболявания и инфаркт.
Ендивията е източник на мастноразтворимия витамин К, който е ключов фактор за поддържане на здравето и метаболизма на костната тъкан. Веществото стимулира производството на специфичен протеин, който допринася за повишаване на нивата на калций в костите и така намалява риска от фрактури.
Здравословните ползи от консумацията на този листен зеленчук са многобройни. Затова макар, че засега се отглежда основно от любители, интересът към него все повече се увеличава.
Автор: Лилия Цветанова
