В Лясковец възстановиха в реален мащаб огромно градинарско колело, с което гурбетчиите са поливали зеленчуковите градини на Европа. Забележителното съоръжение се намира в двора на единствения на Балканите Музей на гурбетчийското градинарство и е изградно в рамките на проект на общината „Карвинг фестивал. Лясковец – пъстра столица на гурбетчийското градинарство”. Партньор е козаревското читалище „Земеделец 1899”, а отпуснатото финансиране е 485 386.32 лв. по ОП „Регионално развитие 2007-2013”, финансирана от ЕС. Това е дървена конструкция, с която са поливали и са успявали, дори и в години на суша, да изкарват добра продукция. Съоръжението засмуква вода от водоизточника и чрез система от канали я разнася към определения терен. В момента колелото е украсено с цветни лампи, а в програмата на карвинг фестивала то е включено като ежедневно събитие „Цветовете на водата”.
Музеят съществува от 36 години и посетителите могат да проследят генезиса на градинарското гурбетчийство със снимков материал и предмети от бита, донесени от чужбина, съобщи уредникът на музея Сергей Добрев. Вътре има и макет на стар долап и бахча. Градинарите от Лясковец са заминавали в началото на годината на гурбет и са се връщали около Димитровден. Организираното гурбетчийско градинарство в района, и като цяло у нас, започва през 18 век и завършва през 30-те години на 20 в. Първоначално лясковчани тръгват на групи към Турция, където придобиват умения. По време на Турското робство Лясковец е бил защитено селище и от това населено място османците не са взимали еничари за редовната войска, а са ползвали здравите младежи и мъже за работа в градините в Анкара и Истанбул. Там те са усвоили основните умения в градинарството и когато са се връщали, са подхващали организираното земеделие тук. След това им е хрумнало, че с тези умения и опит могат да пътуват в Европа, да работят и да се връщат вкъщи с повече средства.
Местните патриоти обаче, никога не са забравили от къде са тръгнали, дори някои да са имали бракове и деца там, те са се интересували от града и са изпращали пари за неговото развитие. По онова време основни меценати в региона са били именно градинарите гурбетчии, които са заделяли за църкви, манастири, къщи, училища, читалища и много др. При мощното земетресение с епицентър в Горна Оряховица от 1913 г. в Лясковец също е имало сериозни поражения. Трите училища са паднали, както и църкви, които са възстановени и с помощта на европейските надници на гурбетчиите. Едноименният музей в града свидетелства и за тяхната голяма любов към съседите им, защото когато техен съгражданин е бил пращан в зандан от турците, всички са събирали пари и са откупували затворника. Културната институция архивира градинарската история и на гурбетчиите от Поликраище, Ресен, Горско Ново село, Драганово и др., които са извън общината.
По европейските пазари, цялата продукция, излязла изпод ръцете на българите, се е изкупувала на момента. Чужденците са ги познавали като изкусни земеделци, умни и усмихнати хора, които са им дали този поминък. Днес в Унгария дори съществува паметник, в чест на българските градинари, издигнат не от българското правителство, а от стари признателни унгарци. Сортовете зеленчуци, които са отглеждали нашенци са събирани отвсякъде. В един момент в региона започва да се работи услилено и по селекцията на сортовете и така са се появили – лясковски лук, ресенски лук, драгановски лук, поликраищки лук, самоводски и др., чиито семена могат да се видят и днес в специална експозиция. Те са продукция вече на второто поколение градинари, които имат задачата да доразвиват отрасъла. Там може да се види и макет на градина, наречена бахча. Рабира се, основен момент е долапа – градинарското колело. Има подредени вещи от бита – сребърни бижута, китайски порцелан, дрехи, самовари и т.н. В Лясковец в миналото е имало пет градинарски дружества, които са имали и своите отличителни знаци – пищни знамена, ръчно везани или рисувани, като фокусът пада върху домати, чушки, краставици, репички и др.
След бурното развитие и годините на възход, през 40-те години на 20 век започва упадък. Историците изваждат на показ две причини – първо, всички държави, освен Унгария, много вдигат налога върху готовата продукция и става безсмислено да се продават продоволствията по пазарите. Според втората версия, местните са започнали да инвестират в обучението на децата си. Вече вместо целодневен труд в градината, малчуганите са ходили на училище и са продължавали са следват в университети. Краеведите твърдят, че новото поколение не се връща в градината, а се влива в администрацията. Говори се, че през 1930-1940 г. във всяко държвно учреждение в София можело да се намери чиновник от Лясковец.
