След броени дни се очаква Министерството на земеделието да публикува официалните данни от преброяването на земеделските стопанства, направено миналата година. Преброяването се прави в страните членки на ЕС на всеки десет години и е основа за формиране на политиките в сектора, за който Европейският съюз отделя близо 40 на сто от общия си бюджет. По неофициална информация на бранша виртуалните овце у нас са над 200 хиляди.
Колко над 200 000 са виртуалните овце предстои да разберем от окончателните данни от преброяването, но така или иначе се оправдаха нашите подозрения, за които алармираме през последните години, коментира пред националното радио председателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев. 
Виртуалните животни
фигурират в системата на ветеринарните власти, но не и във фермите,
сигнализирали сане веднъж от асоциацията.
„Чрез тях се усвояват субсидиите за пасища“, поясни Караколев. В момента законовата разпоредби за разпределяне на пасища от общинския и държавния поземлен фонд се прави на една “снимка” буквално от ветеринарната система ВетИС. Схемата е проста – подава се информация в съответната община, от там не се прави физическа проверка, а справка в системата. Така се получава, че „фермерът Х „има“ налични в момента 1 000 овце, а дали ги има, дали не – никой не си прави труда да провери“, уточни той.
На база на тази информация в системата, общината разпределя на съответния фермер хиляди декари пасища от общинския или държавния поземлен фонд. Този фермер заявява тези пасища, но при него липсва самото правно основание да ги получи.
Това ощетява малките и средни фермери по места, те са много зависими от тези пасища и субсидиите за тях. Потъртеши, са също така, защото не могат да се възползват от близките пасища, на които пашуват животните им, а често им се дават терени отдалечени на десетки километри, дори на сто километра.
„Може да се стигне и до 10 декара да се дават на една овца“. Това на практика означава, че се раздават до 10 000 декара на един стопанин с 1 000 овце. Тези хиляди декари водят след себе си субсидии между 30 и 50 лева на декар. „Можете да сметнете – с едни 10 хиляди декара пасища съответният бенефициент ще получи половин милион“, каза още Караколев.
Как собствениците на виртуални животни успяват да получат реални пасища?
„Срещу пари. Плащат си на тоя, който разпределя тези имоти. Вероятно някой служител на въпросната общинска администрация“. Проблемът може да се реши с изпълнението на две важни задачи.
Първата е като се направи съпоставка между броя на животните според ВетИС и резултатите от преброяването. Ведната след всяко разминаване да се направи теренна проверка. “Не се ли изчисти това нещо, този порочен кръг ще продължава да съществува“, категоричен е Симеон Караколев.
След формирането на новата земеделска комисия в парламента браншовата асоциация ще внесе свои предложения за законови промени. Повече публичност и прозрачност при разпределянето на пасищата, трябва да има санкции за всички длъжности лица, които не спазват законовите разпоредби. Законът се прилага избирателно и освен това да важи принципът на отседналост. Няма разумна логика пасищата да се дадат на стопанин, който е на сто километра, повече от ясно е , че няма и физическа възможност за използването им.
С подобни проблеми се сблъскват и стопаните на едър рогат добитък. За патилата на няколко фермера, отглеждащи месодайни животни, за които Агрозона разказа наскоро, може да прочетете ТУК -Заради заградени пасища: Елитни стада месодайни говеда под заплаха от болести и глад.
