Пасищата отдавна са ябълката на раздора между реалните животновъди и събирачите на субсидии, които успяват по един или друг начин да ги избутат от местата, където отглеждат стоката си. И макар нормативната база да се променя през годините, проблемът не е решен. Напротив – и ножът, и хлябът са в ръцете на общинските власти, които определят по-скоро според интереса си кой на коя ливада да има право, за да отглежда животните си. В сигнал до agrozona. Bg, животновъд от Странджа алармира, че с електропастири са преградени пасищата, в които пасат от десетина години животните му. Стопанинът с огорчение сподели, че вече не може да стигне до местата, където доскоро са изкарвани неговите говеда. Хората, които са очертали тези терени регистрират на тях временни животновъдни обекти и дори докарат животни. Добичетата се извозват от 20-30 км и често от обекти, които граничат с Турция, където има шапни огнища. Това поражда притеснения от пренасяне на зарази, които могат да бъдат пагубни за едно от най-добрите стада в българското месодайно говедовъдство. Друг е въпросът как този подотрасъл оцелява в тези трудни за животновъдството години. „Няма никаква гаранция, че животните от различни стада няма да се смесят, ако скъсат електропастира. Ще ми докарат някои болести на тези елитни животни и не знам как ще се оправяме след това“, оплаква се производителят.
Всичко е заради субсидиите
Временните обекти се откриват с разрешение на БАБХ. Те обаче се намират на пасища и ливади, за които стопаните получават субсидии. По данни на Българска агенция за безопасност на храните към момента на територията на страната са разкрити 1494 животновъдни обекта, тип пасища. От началото на годината са регистрирани 38 пасища в цялата страна(данните са към март).
Не е тайна, че именно заради тези пари интересът към пасищата е огромен не само от животновъдите, но и от хора с фиктивни стопанства. „Практиката в община Болярово е животните да се докарат за два-три дена и след като си получат субсидиите да ги върнат откъдето са ги взели. Всичко се прави заради тези субсидии“, оплаква се животновъдът, пожелал анонимност. На територията на община Болярово конкретно има 12 временни обекта, сочи информацията от БАБХ.
За пасищата досега имало негласна сделка – той ги ползвал, а други ги чертаели и си прибирали субсидиите. Сега обаче тактиката се променя, чертожниците карат животни от далечни ферми, за да отчетат дейност, а на него му дават пасища на 50 км от животновъдния му обект. „Дават ми пасища, които няма да ползвам, а тези които са до мен и могат да са ми полезни – не ми ги дават…“, казва още той. Мотивът за отказа – пасищата от години се ползват от едни и същи хора. „ Те ги чертаеха и си прибираха парите, а аз ги ползвах, досега там не е имало никакви други животни освен моите“, категоричен е стопанинът. Битката е за 50-60 лева субсидия от декар, в случая става дума за около 1000-2000 дка, така че натрупаната сума съвсем не е малка, сочат елементарните сметки. „Не ми трябват други пасища, искам да си гледам животните спокойно. Да си чертаят каквото искат, но като карат говеда от други места и има опасност за моите животни – става страшно“, казва още говедовъдът.
Стари спорове, без нови решения
„При нас има една непрестанна борба с общината, защото от общинските служби разпределят пасищата не на стопаните, които имат животни, а на техни приближени. От години имам този проблем, че не мога да си взема пасища, които да очертавам. Засега Николай се справя с препятствията като води дела. „Имам 10 дела с общината, дори ги печеля, но в крайна сметка кметът не иска да изпълни съдебни решения. Сега ще внасям жалба в прокуратурата, че не се изпълняват съдебните решения.“, разказва той. Кандидатства за 300-400 дка, а имам свои 3 000 -4 000 дка – ниви и ливади. Около 1200 животни има в стопанството на Николай Василиев, пасищата са в селото, в което живее, а те са разпределени на хора, които не живеят там. Става дума за община Маджарово, където Николай Василиев отглежда говеда от породите Българско сиво, Родопско късорого и кръстоски с френската месодайна порода Обрак.
Съдебното решение трябва да се изпълни от община Маджарово. Пасищата се очертават всяка година, а договори се подписват на 5 или 10 години в зависимост от решението на общината. Николай Василиев от Дивата ферма не е оставен все пак без пасища, предлагат му се на различни места терени по 0.5-0.6 дка, което си е направо подигравка с труда на стопанина, който отглежда около 1200 животни.
При първото разпределение на пасищата взехме терени, които никой не искаше и ги вкарахме в допустим слой – изчистихме, подготвихме и направихме да бъдат както трябва. И макар сега по закон да бъдат дадени отново на стопаните на „Дивата ферма“, които запазват дейността си, те отиват при ръководители на общината, каза Николай.
Ако се примирим с тази несправедливост, къде отиваме тогава, пита стопанинът. Той иска да гледа животни, но обстоятелствата го принуждават да се бори с общината. Още повече, че спорните 400 дка са разположени между неговите собствени масиви и няма как да ги избегне когато животните излязат на паша. По принцип той има право на близо 30 000 дка пасища, може да взема не само от общината, в която живее, но и от съседните, но не са му нужни. Иска тези, които са до къщата му. Наемателите не изкарват животни, защото ги нямат…
В очакване на решение
В очакване на резултата от разпределението на пасищата е и Манол Атанасов от Клисура. Той отглежда 250 месодайни говеда под селекционен контрол и има притеснения, че 800-те декара пасища, които е ползвал досега може да не му бъдат дадени отново. През следващата седмица ще има яснота за бъдещето на стопанството. Манол отдавна ползва ливадите и според закона, ако пет години не е намалявал животинските единици би трябвало общината да поднови договора за същото пасище за още 5 години.
