Денят, в който се е родила Света Дева Мария, е един от най-големите християнски празници, познат в народната традиция като Малка Богородица. По повод на празника във всички епархии ще бъде отслужена Божествена Света Литургия.
Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа. На празника жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя.
По стара традиция за здравето на децата се правят курбани. От курбана се раздава на бедните, приема се, че Светата Майка е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата. Омесват в нейна чест пита, наречена Богородичен хляб. Парче от нея се оставя за добитъка, прибавя се в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве.
Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни многогодишни цветя и храсти. Тогава жените обредно берат богородиче, богородична трева, или див босилек. С него свързват „женския период“ и с китка от тревата, натопена във вода, се правят бани при „женски“ болести. Богородичната трева се пази за лек. При главоболие сварената трева се слага на главата, а с отвара от нея се правят „поливки“ при „незнайна болест“ и за здраве.
Обредността, свързана с Богородица е връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки в индоевропейските митологии. Празниците й изразяват тържественост в отбелязването на сезонните и земеделски цикли. В българския народен календар рожденият ден на Света Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.
Източник: gustonews.bg
