Християните почитат днес светите равноапостоли Константин и Елена. През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Майка му Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.
Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал”. Св. св. Константин и Елена на някои места в страната се почитат с нестинарски танци. Наклаждат се големи огньове, а мъже и жени танцуват върху горящите въглени. Православната църква не признава този обичай, а напротив – дори и го преследва. Макар и танцуващите да държат икона на св. св. Константин и Елена в ръцете си, те са наричани “обладани от дявола”. В наши дни нестинарството се практикува предимно като атракция за туристите в Странджанско.
Празнуват именниците – Елена (означава – факел), Ели, Елка, Койчо, Константин (означава – твърд), Коста, Костадин, Костадинка, Кунчо, Ленко, Стамен, Станимир, Станка, Стоил, Стоян, Стоянка, Трайко.
