В отговор, от страна на МЗХ заявиха, че в момента няма недостиг на дървесина на българския пазар и ако се поставят допълнителни количества има вероятност те да не бъдат усвоени
Асоциацията на българските ползватели на дървесина е поискала изслушване в Комисията по земеделието, храните и горите, в присъствието на на държавните горски предприятия относно проблеми, които съпътстват тяхната работа.
В рамките на заседанието те призоваха за увеличаване на процента на ползване на горите, като алармираха, че близо 30% малки мебелни фирми са фалирали. Освен това те настояха и за отмяна за Заповедта, предвиждаща намаляване на сечите във вековни гори с 30%.
По време на изслушването, председателят на Асоциацията на българските ползватели на дървесина Красимир Дачев каза, че има държави с територия колкото българските гори, като Естония, в които 20 процента от БВП идва от горите и преработката на горите, а при нас е по-малко от 1 процент и добави, че страната ни има много големи възможности в тази област.
“Интересува ни първо да има здрава устойчива гора дългосрочно, тъй като всичко друго произтича от това. Единственото нещо, което трябва да се направи, е да се увеличи ползването на горите, за да бъде здрава гората”, каза Дачев. По думите му най-здравите гори в Европа са шведски, финландски, австрийски, немски, където добиват между 80 и 90 процента от годишния прираст, а ние едва стигаме 50 процента.
В момента няма недостиг на дървесина на българския пазар, каза заместник-министърът на земеделието и храните Георги Тошев на заседанието на Комисията по земеделието, храните и горите, на което се състоя изслушване относно състоянието на българските гори и проблеми при управлението им.
Горската система спрямо другите системи в държавата е една от най-подредените, каза заместник-министър Тошев. Това се отнася и за шестте горски предприятия, които са създадени със Закона за горите през 2019 г.
Той представи дейността на предприятията, като посочи, че освен търговски функции, те изпълняват и немаловажни публични функции като опазване на горските територии собственост на физически и юридически лица и техните обединения с площ до 2 хектара, защита на горските територии от болести и вредители, залесяване и защита на горските територии срещу ерозия и порои, строителство и поддръжка на горски пътища, ремонти и поддръжка на граничните и рокадни пътища в граничната зона с Турция, участие в оценяване на щетите и бедствията от наводнения, стопанисване и опазване на дивеча като национално богатство, превенция срещу горските пожари, както и отстраняването на щетите от тях.
Всичките тези публични функции държавните горски предприятия ги вършат, без да ползват нито лев държавен публичен ресурс, а правейки своята търговска дейност те използват част от средствата, които имат като печалба, да ги реинвестират в тези функции, посочи Тошев.
Заместник-министърът отбеляза, че в годините от създаването на горските предприятия, с много малки изключения и то при природни бедствия, сме добивали повече от 7-8 милиона кубични метра дървесина. Средногодишно това е между 4 и 5 милиона в т.ч и дървата за огрев.
Той отбеляза още, че една от социалните функции, които изпълняват държавните горски предприятия, е добивът на около 30 процента от дървата за огрев, които се предоставят на населението. По този начин с тези 30% ние държим цените в страната като цяло да бъдат по-ниски за населението, каза заместник-министърът и отбеляза, че около 180 000 домакинства ползват услугите на държавните горски предприятия.
Според данните, представени от заместник-министър Тошев, през 2021 г. има 4 640 000 куб. м добив, през 2022 г. 4 899 000 куб. м, през 2023 г. са добити 3 974 000 куб. м дървесина. Изпълнението на финансовите планове на горските предприятия е 98 процента за 2021 г., 105 процента за 2022 г. и 86 процента за 2023 г., посочи той. Отбеляза още, че държавните предприятия имат сключени дългосрочни договори за продажба на дървесина за общо 400 070 кубични метра или 9 процента от сключените договори.
Когато се казва, че ние трябва да поставим допълнителни количества, кой ще ги купи и какво ще правим ние с едно свръхпроизводство, попита Тошев и допълни, че в момента няма недостиг на дървесина на пазара у нас.
Според председателя на комисията Десислава Танева в разбирането как да се управлява горската система у нас трябва да изхождаме като основна база стратегическото управление на горите, така че да се запазят техните обществени функции и гората да бъде в добро здравословно състояние в дългосрочен план. Всичко оттук насетне трябва да го каже науката, трябва да стъпваме на лесоустройствените планове, които се изготвят при определена процедура и принципи, посочи Танева. В хода на дебата за бюджета изказах становището си, че въпреки че инвентаризацията на горите беше заложена в управленската ни програма, тя очевидно отново не беше финансирана, а трябва да се направи, за да се работи с обективна база данни и науката трябва да каже трябва ли да има корекции в различни посоки по отношение на размера на ползвания ресурс, каза Танева.
