Пчелното население в Европа умира, броят на опрашителните видове, застрашени от изчезване, се увеличава с всяка година, а човешката активност е основната причина
Това показват тревожните констатации на доклад, публикуван от експерти на Междуправителствената научно-политическа платформа за биоразнообразие и екосистемни услуги. Констатациите на доклада, озаглавени „Опрашване, опрашители и производство на храни“ се подкрепят и от други изследователи. Според Coloss, международна изследователска мрежа, създадена от пчеларския институт на университета в Берн, масовата смърт на пчелите в Европа се превръща във все по-голям проблем с всяка изминала година.
Българското пчеларство тази година също изпита сериозни затруднения. Голяма част от меда на много от производителите остана неизкупен, поради несправедливо ниските цени, които изкупувачите предлагагат. Освен това, пчеларите усещат и силен натиск от прекалено ниските цени на вносен мед от Украйна, Китай и други страни.
Експерти в института заключили, че отрицателната тенденция, макар и колеблива в момента, изглежда ще продължи в дългосрочен план и се причините за това са: урбанизация, монокултура, болести по пчелите, методи за растителна защита, неприветливи към опрашителите, и други фактори на стреса. Смъртните случаи на пчели през зимата са нараснали от 5-10 процента на 25-40 процента, показват изследването, а пчелните колонии все по-често се сриват и през лятото. Намаляването на запасите на домашните пчели е по-малко забележимо поради грижите на пчеларите, които попълват разрушените колонии. Други опрашващи видове са претърпели още по-големи загуби и поради този драстичен спад ролята на пчелите при опрашването става все по-важна.
Значението на сектора на пчеларството е много по-голямо от неговия принос към БВП, тъй като над 80 процента от реколтата и 75 процента от европейското производство на храни зависят от опрашването на пчелите. Осигуряването на условия за поддържане на този екологичен баланс е ключов приоритет, тъй като липсата на опрашване може да доведе до загуба на добива от растенията, зависими от него. Ако домашните пчели не са в състояние да компенсират намаляването на други диви опрашители, екологичният дисбаланс вероятно ще застраши пряко целия селскостопански сектор и хранително-вкусовата промишленост.
По този начин поддържането и подобряването на стандарта на пчеларския сектор служи на цялото общество и жизненоважно е пчеларите да продължат работата си. В крайна сметка, ако броят на пчеларите намалее, това би довело до по-нататъшен спад на вече намаляващия брой пчели. Все по-голям брой пчелари обаче, са решили да спрат производството, поради трудности на пазара за пчеларски продукти, основният им източник на приходи.
Китайски внос
Европейският съюз е само наполовина самодостатъчен в пчеларските продукти и трябва да внася няколко стотин хиляди тона всяка година. Медът извън ЕС (главно от Китай) често е с по-лошо качество, но далеч по-евтин. Европейските пчелари, които произвеждат на по-високи стандарти и при по-строги правила за безопасност на храните, не могат да се конкурират с тези цени и по този начин не са в състояние да произвеждат мед на цена, която гарантира техния поминък. Предоставяйки други пазарни възможности, пчеларите ще бъдат принудени да търсят друг източник на доходи, а спадът в пчелните семейства най-вероятно ще продължи.
Рентабилността на сектора на пчеларството в Унгария е намаляла с 50 процента в сравнение с предишната петгодишна средна стойност и тази тенденция вероятно ще продължи. Отстъпките за мед за трети страни съгласно споразуменията за свободна търговия на ЕС допълнително увеличават натиска върху вноса.Общите приходи от опрашване са 50 пъти повече от приходите от директни продажби на пчеларски продукти. Ако Европейският съюз иска да поддържа сектора на пчеларството, той трябва пропорционално да признае неговата полезност и да отдаде далеч по-голямо значение на самото пчеларство, отколкото на неговите продукти.
