Православната църква почита днес паметта на св. Апостол Андрей Първозвани, пръв от апостолите повикан да тръгне след Христос. В евангелието за него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. Българският народ отбелязва Андреевден като празник на зърното.
Счита се, че на този ден светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, та слънцето да помръдва „както пиле в яйце”, всеки ден по-малко денят да се увеличава колкото с просено зърно. Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.
Традицията на Андреевден повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.
Според народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал: „Който тебе не празнува, да го язди твоят кон”. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не посягаш на стоката и на човеците”.
В този ден на особена почит са младите булки и на тях е посветен ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби. На трапезата трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик. Имен ден празнуват: Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.
