От асоциацията смятат още, че санкциите за нарушения на търговците не са достатъчни и трябва да бъдат процент от оборота
Към момента платформата за цените на хранителните продукти в България не е готова в пълния й заявен обем и не носи нищо прагматично и полезно за потребителя, коментира председателят на Асоциацията „Активни потребители“ Богомил Николов. “Като видя, че краставиците са с един лев по-евтини в Мадрид, какво ми носи това – няма да се кача на самолета, за да си купя краставици от там. Единствено се създава негативизъм у хората”, изрази мнението си той пред БТА.
Според него, за да е полезен, сайтът www.foodprice.bg трябва да представя много практична ежедневна информация. “Това означава потребителят да може да види в неговото населено място какви са цените при различните търговци и колкото повече търговци има, толкова по-добре, за да може да отиде там, където е най-евтино и по този начин да “натиска” пазара, защото когато търсенето се премести при търговеца с най-ниската цена, другият ще трябва също да намали цените”, коментира председателят на “Активни потребители”.
Той изрази очакване платформата да е отворена и за малки търговци, които желаят да си въвеждат цените, защото иначе рискуваме моделът да не работи отново.
“Има още един риск – беше анонсирано, че ще се въвежда само една цена – на най-евтиния продукт, който не е в промоция. Ако един търговец предлага например десет вида сирене, той трябва да има един, който да е много евтин, за да може да го публикува на платформата и да привлече потребителите. Естествено, че изкушението е да вземе някой от тези, на които им казваме ментета – с палма или с повишено водно съдържание”, коментира още Богомил Николов.
От Асоциация “Активни потребители” смятат, че пазарът трябва да бъде оставен да се развива естествено и че всякакви опити да бъде насочван винаги са рискови. Той посочи, че това, което правят другите страни, е да намалят ДДС и да дават субсидии на производителите. “Мисля, че тези две неща са най-належащи в България, ако искаме да имаме по-нормални цени. Колко трябва да е ДДС, е въпрос на разчети. Гърците имаха по-ниско ДДС за храните до кризата, след това им наложиха да го повишат на 24 процента, минаха няколко години и пак го намалиха”, даде пример той.
По думите му другата не по-малко важна тема – за качеството на храните, е огледало на контрола и информацията, която имаме. “Ако нямаме реална информация за качеството, то върви надолу, ако нямаме контрол, то пак върви надолу. Контролът не е нужно да е много, важното е да е прицелен в проблема, да се гледа къде е рискът”, изтъкна Николов.
От асоциацията смятат още, че санкциите за нарушения на търговците не са достатъчни и трябва да бъдат процент от оборота.
“Ако санкцията е по-ниска от икономическия интерес, то тя няма да има възпиращ ефект. От друга страна е несправедливо спрямо малките търговци, защото при тях една глоба затваря цял обект.“, каза още той.
