След среща при премиера: Държавата търси законова форма да компенсира фермерите за кризите и повишените разходи
Тежката финансова ситуация в млечното животновъдство, възможностите за насърчаване на българското производство и затягането на контрола върху качеството на вносните суровини бяха във фокуса на среща между министър-председателя Румен Радев и представители на бранша. Разговорът бе продължение на диалога в Министерството на земеделието и храните, но на най-високо държавно ниво бяха поставени въпроси от пряката юрисдикция на премиера – осигуряването на адекватен финансов ресурс за оцеляването на фермерите. Председателят на АМБ ( Асоциация на млекопреработвателите в България ) и НСГБ (Национален съюз на говедовъдите в България) Димитър Зоров участва в срещата и сподели в интервю за Агрозона основните теми, по които е постигнато разбиране с министър-председателя, както и критичните точки, които заплашват да ликвидират сектора.
Г-н Зоров, проведохте ключова среща с министър-председателя Румен Радев в момент, в който млечният сектор се намира в изключително тежка ситуация. Кои бяха най-важните искания, които поставихте пред премиера, и какви ще бъдат последствията за българската икономика и потребителите, ако държавата не се намеси спешно?
На срещата беше обсъдена тежката ситуация в млечния сектор. Тя беше продължение на разговорите в Министерството на земеделието и храните. Бяха поставени въпроси, които са изцяло в юрисдикцията на премиера, а именно – осигуряването на финансов ресурс в размер на 0,15 евро/литър сурово мляко за периода от 01.04-30.09.2026 г. за оцеляването на фермерите от млечното животновъдство. Трябва да има адекватно подпомагане. Текущата финансова ситуация не може да бъде понесена от българските производители и преработватели тъй като те са в директна конкуренция с всички останали в Европейския съюз.
Когато навън има по-евтина суровина, естествено е всяко преработвателно предприятие да я търси, за да бъде по-рентабилно и конкурентно на пазара особено в настоящата ситуация когато те са притиснати от Закона за еврото и от търговските вериги да не повишават своите цени въпреки повишаващите се разходи. Всички те обаче са и участници в българската икономика и се надявам добре да осъзнават, че ако бъде унищожено родното млечно животновъдство, България ще остане без собствено мляко. Тогава именно родните млекопреработвателни предприятия ще се окажат основните потърпевши поради липса на суровина за продукцията им. Това беше първата тема, която обсъдихме.
Втората тема, касаеща сектора, е последната изплатена ставка по екологичната схема за биологично животновъдство-Еко-БЖ .Тази ставка е три пъти по-ниска от миналогодишната и над 4,5 пъти по-ниска от първоначално планирания таван (около 506–509 евро на животинска единица). Това е огромна несправедливост. Биологичните животновъди нямат право да кандидатстват за хуманно отношение към животните и по други схеми. В същото време изискването към тях да имат и необходимите площи и фуражи ,с които хранят животните, също да бъдат сертифицирани, и плащането е на хектар земя. Това означава, че ако фермерът има само животни, той не може да получи подпомагане. В същото време ставката за фуражни култури в другото направление – само за биологично растениевъдство, без да се отглеждат животни, е 380 евро. А за биологичните животни ,които обхващат и земя и животни тя е 119 евро/ха.Това е повече от катастрофа. Много животновъди ще се откажат, защото просто не могат да оцелеят.
Третото искане, което поставихме по време на срещата, е за отпадане на лицензионния режим за транспорт за собствена сметка. В момента, ако имаш един или два камиона над 3,5 тона, изискванията към теб стават същите, както за голяма транспортна фирма, извършваща дейност с 50, 100 или 200 превозни средства. Това е поредната голяма несправедливост, допусната преди години. Например в една ферма има два камиона – с единия се кара млякото, с другия се доставят фуражите. За тях обаче се изисква да имаш на разположение медицинско лице и техническа работилница, която да отговаря на условията за пункт за годишен технически преглед. Това са абсурдни изисквания, които водят до огромни финансови разходи, абсолютно несъпоставими с реалната дейност, която се извършва.
Как откликна премиерът на исканията на сектора?
Това, което ми направи изключително добро впечатление, беше, че премиерът беше много добре подготвен по всички теми, които бяхме поставили предварително. По време на срещата нямаше общи приказки. Дори за транспортната дейност знаеше точно за коя наредба става въпрос и какво трябва да се направи.
Колегите споделиха с него, че в негово лице виждат последната надежда за спасение, тъй като просто нямат друг изход. Беше предложена и крайна алтернатива – ако държавата не може да им помогне да оцелеят в тази неконкурентна среда, фермерите, които вече нямат никакви резерви, да получат възможност да ликвидират дейността си, като заколят животните. Секторът е притиснат от високите цени на грубите фуражи (тук не визираме пшеницата и царевицата) и от тежките климатични условия.
Поради тази причина настояхме на фермерите, които имат изпълнени проекти по Програмата за развитие на селските райони, да им бъде разрешено да не доизпълняват изискванията по мониторинговия период на бизнес плановете си. Така те също ще могат да предадат животните в кланица без санкции. Както самите те се изразиха: „Искаме да се оттеглим достойно от този бизнес. Поне да успеем да си изплатим кредитите, а не да ги оставяме в наследство на децата ни.
Преди време БАБХ обяви, че при анализи през май са открити 24% несъответствия в пробите от вносни млечни суровини. Основните проверки и констатирани проблеми са за наличие на афлатоксин М1 (опасен микотоксин, който преминава от мухлясали фуражи в млякото), микроорганизми, салмонела и листерия (при маслото и сухото мляко). Запознат ли сте с този проблем и как той се отразява на млечния сектор?
Това, което знам, е, че вносното мляко се проверява основно по хигиенни показатели. Решението на въпроса обаче не се крие единствено в административното притискане на вноса. Всички преработвателни предприятия у нас трябва най-после да осъзнаят, че залагайки изключително на вносна суровина, сами режат клона, на който седят, защото по този начин буквално ликвидират родното животновъдство.
Кой е основният натиск, който изпитва бранша в момента?
Повечето разходи се увеличиха сериозно – за горива, за работни заплати и т.н. Това се случва както в контекста на геополитическите сътресения и кризата в Ормунския залив, така и в периода преди въвеждането на еврото – теми, по които почти никой не говори. На този фон основният натиск върху нас е за изкуствено задържане на цените на хранителните продукти.
Разберете, че това е самоубийство. Когато на фермерите и на преработвателните предприятия всички странични разходи са вдигнати, как точно се очаква да задържаме крайните цени? По този начин се причинява бавна смърт на сектора, която ще бъде катастрофална за цялата българска икономика. Виждаме, че във всички останали сфери цените се вдигат – в сектора на услугите, в ресторантите цените от левове сякаш директно се превърнаха в евро. Лихвите в банките също скочиха. Всичко това ни рефлектира пряко, но никой не мисли за първичния производител. Ако фермерите спрат да работят и техните служители излязат на трудовата борса, колко ще струва това на държавата?
Съчетанието от последиците от войната в Украйна, кризата в Персийския залив, повишаването на всички производствени разходи и прекъсването на доставките е катастрофално за европейската икономика. Смятам, че премиерът много добре разбра ситуацията. Той заяви, че въпреки силно компрометирания държавен бюджет, правителството ще осигури средства, стига да се намери чистата законова форма за това. Целта е да се подпомогнат хората, които реално произвеждат продукция, реализират я на пазара и крепят тази икономика. По време на срещата премиерът Радев съобщи, че вече са намерени средства за компенсации, свързани с иранската криза, и те ще бъдат изплатени на сектора въпреки дефицитите в хазната.
Как ще коментирате двойното увеличение на заявените за подпомагане овце и кози след отпадането на изискването за доказване на продукция?
За всеки нормален човек е ясно, че когато можеш да получаваш субсидии, без реално да създаваш продукция или без да я реализираш по законовия ред – а вместо това продаваш на сивия пазар и не плащаш данъци, – този модел директно стимулира сивата икономика.
Сегашната ситуация е резултатът от решенията на служебното правителство и на един колега, който уж представлява овцевъдния и козевъдния сектор. Питам: може ли изобщо да съществува обвързано подпомагане, без да се доказва нито един литър мляко? Това безобразие трябва да престане и браншът най-после да се изчисти от подобни паразити. Постоянно говорим за проблема с т.нар. „виртуални животни“. А истината е проста – когато държавното плащане се обвърже единствено с реално произведената и доказана продукция, тогава никакви виртуални животни няма да съществуват.
