Икономистът Михаил Кръстев към бранша: Направете си собствени търговски вериги, ако искате да определяте ниски надценки
Високите цени на хранителните стоки остават най-горещата тема за българските потребители. Докато по рафтовете продуктите поскъпват рекордно, родните производители алармират, че получават обидно ниски суми за своята продукция. На този фон Министерският съвет свиква извънредна среща с регулаторите и браншовите организации. В ефира на bTV председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров и икономистът Михаил Кръстев сблъскаха коренно различни визии за решаването на кризата.
“За производствените разходи всички виждат ръста на петрола и горивото. Опаковките, пластмасовите бутилки, фолиото нарастват със същия темп. Всички искат спирането на ръста на цените, но през последните 10 месеца цените не можеш да ги увеличаваш, защото никой от производителите не иска да влиза в тази спирала от проверки. Аз например не съм вдигал цените от 1 октомври 2021г. И какво от това? Вие доволни ли сте от цените на регалите в търговските магазини? Основният проблем за производителя – особено високите надценки, които са към крайния потребител. За млечните продукти, според КЗК увеличенията са между 70 до 110%. И производителите и търговците имат разходи, трябва да се разбие тази несправедливост”, заяви Димитър Зоров.
Той поздрави “Прогресивна България”, че “бръкна в кошера”.
“Мерките, които предложиха за сваляне на цените, са в правилната посока, защото се увеличават проверките. Но ние трябва да направим антикризисна мярка, каквато правят Гърция и Румъния. Нашето виждане в млечния бранш е, че трябва да има поне за три или шест месеца таван на надценката. Аз знам, че икономистите са против, но заповядайте да управлявате едно животновъдно стопанство. Заповядайте в едно предприятие да видите как тези хора се справят. Работниците също искат повишение на заплатите, в техния джоб също се бърка с увеличението на цените. А къде да калкулираш това: повишение на заплатите, на разходите. Значи ние стопираме цените от производителя, но не се грижим за високите цени, които са следствие от надценките в търговската верига”, заяви Зоров.
Според икономиста Михаил Кръстев таван на надценките не са ефективни мерки и от икономическа гледна точка, тъй като те не могат да доведат до спад на цените в най-различни стоки и услуги.
„Напротив – това, което могат да доведат е евентуален недостиг на въпросните стоки и услуги. Това е икономически доказано. Ние не можем да говорим за непосилни цени, когато имаме статистика, която отчита ръст на потреблението. Ако ние употребяваме повече, отколкото сме употребявали миналата година по същото време това означава, че цените не са непосилни,“ заяви Кръстев.
„Инфлация се бори по два начина – чрез ограничаване на паричното предлагане, което ние не правим, теглейки нови дългове. Ние увеличаваме паричното предлагане. Ако погледнем статистиката на БНБ паричното предлагане в България през последните 5 години нараства много повече отколкото е растежа на икономиката. Другият начин, с който може да се бори инфлацията е ограничаване на потреблението – това, което ни е скъпо, не го взимаме или намаляваме потреблението.не може горивата да са ни скъпи и ние да продължаваме да ги потребяваме със същия темп, с който сме ги потребявали, когато не са били скъпи,“ обясни икономистът.
Големият внос измести постепенно измести българския производител. Според статистиката в последните пет години млеконадойните крави са намалели с 65%. „И ние с какво ще се борим? С високите цени, които са все пак доста по-ниски заради този внос, когато идват по-евтини стоки и услуги от чужди страни. Или борим цените, или по някакъв начин се опитваме да направим изцяло национално стопанство без никакъв внос и цените съответно ще са по-високи. Не може и двете,“ коментира Кръстев.
„Аз не съм съгласен с това. Първо това не е антикризистна мярка. Самият най-десен икономист Иван Костов каза: Таван на цените „не“, таван на надценките „да“. И това се употребява в много страни като антиинфлационна мярка. Например, в Гърция преди налагането на тази мярка фетата беше по 20 евро, сега е 14 евро. Всички българи го виждат. Ние говорим за работещи мерки, а не за лозунги,” категоричен е Зоров.
„В производството не трябва теория, а практика. Намаляването на производството и животните е, защото никой не иска да работи на загуба. Това става в момента именно с тази монополна сила. Влизате в различни магазини и виждате, че цената е почти една и съща. Това дали е нормално? Нормално ли е един български кашкавал, който се вкарва в една верига на доставна цена от 20 лв., а друг, който вкарва чужд внос – нещо приличащо на кашкавал за 30 лв., да имат за чуждия европейски внос надценка от 25%, а за българския продукт надценката да е 70-80%. И кашкавалът от 20лв. става по-скъп от чуждия внос. Това убива производителят с по-ниската цена заради това, че веригата или търговецът имат право да слага на една и съща артикулна група различна надценка. Това дали не е дискриминация и антипазарна мярка? Икономистите не могат да говорят за пазарна среда в България, защото такава в сферата на храните няма“, заяви Зоров.
„ Производителите изчезват. Анализът на КНСБ е категоричен: няма да има какво да ядем, ако разчитаме на вноса, защото в Европа процесите са същите. Това не е нормално пазарно изтласкване, а използване на непазарни лостове – чрез по-ниски надценки за чуждия внос веригите буквално убиват българския производител. Това е абсолютно погрешна търговска политика,“ категоричен е Зоров. Той обясни и защо цената на кашкавала в малките квартални магазини не е по-евтина от големите търговски вериги. „Ние караме в големите търговски вериги директно. А в малките квартални магазинчета има дистрибутори, които като видяха, че има достатъчно хлабава среда, слагат и те едни 20-30%. Държавата трябва да се погрижи и за потребителя, защото тези цени са прекалено високи,“ категоричен е Зоров.
„Не трябва да защитаваме българските производители с някакъв чадър, който е винаги за сметка на потребителите,“ заяви икономистът Кръстев.
„Българският производител няма подпомагане от бедната държава, има неконкурентна среда, създадена от чуждите вериги. Еми, да кажат на България, че не е нужно да произвежда нищо. Настояваме потребителят да не получава тези цени, защото ако надценката е нормална като в Европа на всичките тези търговски субекти, потребителят ще получи минимум 15% по-ниски цени в сегашното положение и 20% ще отидат за първичния производител,“ заяви Зоров.
„Ако искате да имате такава надценка, си направете хранителни вериги и предлагайте,“ даде съвет икономистът.
Източник: bTV
