Докато Брюксел обещава 45 милиарда евро „успокоителни“ за фермерите, протестите се пренасят в Страсбург заради страха от внос на евтино месо и пестициди
След четвърт век мъчителни преговори, най-мащабното търговско споразумение в историята на Европейския съюз най-сетне получи „зелена светлина“. Сделката с блока Меркосур ще създаде зона за свободна търговия, обхващаща 700 милиона души, но цената за постигането й раздели Европа на два лагера. В свой анализ изданието „Политико“ посочва, че триумфът на Брюксел е „сладко-горчив“, тъй като е извоюван срещу безпрецедентно обещание за 45 милиарда евро нови субсидии, с които да бъде купено съгласието на разгневените земеделски стопани. Докато германската автомобилна индустрия празнува отварянето на южноамериканските пазари, българските и френските фермери се готвят за мащабен протест в Страсбург, опасявайки се, че вносът на говеждо месо и мед на ниски цени ще довърши и без това затихващото родно животновъдство.
Ключови факти за споразумението:
- Пазарна мощ: Премахват се над 90% от митата върху износа на ЕС.
- Скромен растеж: Прогнозираният ръст на БВП на ЕС е едва 0,05% до 2040 г.
- Компромис: 45 милиарда евро допълнителни субсидии за фермерите в ЕС.
- Защита: Гарантиран статут за деликатеси като пармезан и френски вина.
- Екологичен риск: Опасност от ускорено обезлесяване на Амазония заради пасища за говеда.
Споразумението, което беше одобрено от Европейския парламент, ще премахне над 90% от митата върху износа на ЕС. Това означава, че европейските потребители ще могат да консумират говеждо месо от аржентинските пампаси, докато бразилските шофьори ще купуват германски автомобили с по-ниски вносни такси.
Въпреки епичните политически битки, икономическото въздействие изглежда скромно: Европейската комисия изчислява, че сделката ще добави 77,6 милиарда евро (едва 0,05%) към икономиката на ЕС до 2040 г. Както при всяка сделка обаче, има победители и победени.
Победителите: Политически рефлекс и икономически лобита
Италианският премиер отново показа политически рефлекс. Мелони усети накъде духа вятърът и умело издейства отстъпки в последния момент за италианските фермери, след като заплаши, че ще подкрепи френската опозиция срещу сделката. Резултатът: В замяна на подкрепата си, Рим си осигури защитни механизми за селскостопанския пазар и обещания за ново финансиране за земеделие от Европейската комисия. Това позволи на Мелони да се представи като „отборен играч“, като същевременно извоюва победи, с които да се хвали пред гласоподавателите си.
Секторът „Das Auto“ най-накрая има повод за празнуване. Германските автомобилни гиганти ще имат по-лесен достъп до латиноамериканския пазар. По-ниските мита (сега 35%) ще доведат до повече продажби за компании като Volkswagen и BMW. Има обаче уловка: премахването на бариерите ще бъде поетапно по искане на Бразилия, а преференциално третиране ще получат електромобилите.
За президента на ЕК Меркосур е „сладко-горчив“ триумф. Нейният екип положи огромни усилия, за да убеди скептиците и да събере квалифицирано мнозинство. Сделката показва, че ЕС все още може да бъде глобален играч на международната сцена в конкуренция със САЩ и Китай. Триумфът на Фон дер Лайен дойде на много висока цена. За да спечели подкрепата на земеделския сектор, тя трябваше да обещае 45 милиарда евро под формата на субсидии за фермерите в ЕС. Това е сериозен завой от досегашните опити за ограничаване на селскостопанските помощи в бюджета на ЕС и насочването им към иновации и растеж.
Европейските фермери: Агро-апокалипсис или добре платена сделка?
Ако съдим по заглавията в медиите, лесно бихме си помислили, че Меркосур е пълна катастрофа. Очакваме ли безкрайни тонове южноамериканска продукция на безценица да изхвърлят трудолюбивия френски или полски орач от земята му?
Реалността е малко по-сложна. Сделката идва със строги квоти за категории от говеждо до птиче месо. На практика латиноамериканските фермери ще бъдат ограничени до износ на количество, равняващо се на едва няколко пилешки гърди на европейски гражданин годишно. В същото време споразумението признава специална защита за европейските деликатеси като италианския пармезан или френските вина, които ще се възползват от разширения пазар. Толкова за „агро-апокалипсиса“ засега.
Като добавим и споменатите 45 милиарда евро субсидии, които ще влязат в джобовете на фермерите, излиза, че въпреки протестите с трактори и битките с оборски тор в центъра на Брюксел, сделката може би не е толкова „миризлива“ в крайна сметка.
Губещите: Изолация и екологични заплахи
Нито един високопоставен политик не е бил толкова непоколебим в опозицията си срещу сделката, колкото френският президент Еманюел Макрон. Подложен на огромен вътрешнополитически натиск, той последователно се противопоставяше на договора. Не е изненада, че Франция се присъедини към Полша, Австрия, Ирландия и Унгария в неуспешния опит да гласува „против“.
За Макрон това е тежко поражение. Спирането или забавянето на споразумението щеше да бъде доказателство, че „куцащото пате“ в Елисейския дворец все още има влияние на европейската сцена. Вместо това, той остана изолиран, след като Джорджа Мелони го изостави в последния момент.
Сделката показва, че Европа все още има „мека сила“ да работи конструктивно с партньори – стига да има капацитета да я използва умно. Всяка търговска сделка се разглежда като ситуация „печеля-печеля“, което е точно обратното на геополитическия стил на Тръмп, основан на натиск и изнудване. Споразумението укрепва неговите противници, включително бразилския президент Лула да Силва, който прояви изключително търпение, докато чакаше ЕС да се организира.
През десетилетията, в които ЕС преговаряше тромаво, Китай разширяваше износа си за Латинска Америка. Сега ЕС-Меркосур дава шанс на Европа да си върне пазарен дял, особено в сектори като автомобилостроенето, машиностроенето и авиацията. Сделката обвързва Лула и неговите партньори политически с Европа, отдалечавайки ги донякъде от орбитата на БРИКС.
За съжаление на световната екосистема, Меркосур често означава едно: пасищата, които хранят бразилските стада, се разширяват за сметка на тропическите гори. Просто казано: повече говеждо за Европа означава по-малко дървета за света. Малка утеха е, че сделката включва задължителни предпазни мерки срещу незаконното обезлесяване и ангажимент към Парижкото споразумение за климата.
