Млекари, птицевъди и градинари настояват за еднакви правила за всички
Новият проектозакон на Министерство на земеделието и храните (МЗХ), който цели да въведе ред по веригата от полето до рафта, предизвика остра реакция от страна на производители и преработватели. Макар да го определят като „добра основа“, в ефира на Нова телевизия представители на млечния, птицевъдния и овощарския сектор алармираха за сериозни пропуски.
Един от основните проблеми е дефиницията за „българска стока“. Проектът предвижда 50% от определени продукти в големите вериги да са български. Според производителите обаче това е не само недостатъчно, но и подвеждащо.
„Искаме не просто да е произведен в България, а да е от българска суровина“, заяви Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите. Той настоя квотата да е поне 80-90% и даде пример как потребителите са заблуждавани: „Голям процент от това, което се продава като кашкавал, не е кашкавал, а полуфабрикат, внесен и просто разфасован тук. По регламент това се води българско“.
Ивайло Гълъбов от Съюза на птицевъдите допълни, че според европейския регламент нарязването и опаковането на испански хамон у нас го превръща в български продукт. „Ние сме против това. Искаме българско пиле да означава бройлер, отгледан, заклан и пакетиран в България“, заяви той.
От своя страна Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите посочи, че за плодовете и зеленчуците 50% квота е нереалистична през цялата година. „При измръзване на 90% от черешите, както се случи сега, не можем да осигурим и 30%. Това е форсмажор“, каза тя. Милтенова заяви, че в момента на пазара се продават череши с етикет „български“, но по нейна преценка са черешите са гръцки. „Ако трябва да бъда точна, този закон няма да ни помогне кой знае колко,“ категорична е Милтенова.
„Капанът” на надценките
Законът предвижда таван на търговската надценка от 20% за големите вериги. Формулировката обаче е притеснителна, казват специалистите. Според текста 20-те процента се начисляват „след добавянето на разходите по реализацията на продуктите“.
„Това е една врата в полето. Веригата може да си калкулира разходи за ток, заплати, наеми и логистика и чак тогава да сложи 20% отгоре. Така ограничението става безсмислено“, коментира Зоров.
Друг проблем е възможността за неравно третиране. Търговецът може да сложи 1% надценка на един доставчик и 19% на друг, изхвърляйки го от пазара. Решението, според бранша, е еднаква надценка за всички доставчици в рамките на една и съща стокова група.
Кой остава извън закона?
Най-скандалният, според участниците, текст е този, който изключва от обхвата на закона търговията на стокови борси, тържища и пазари на производители.
„Точно там, където оперират прекупвачите и се формира голяма част от пазара, законът няма да важи. Така са го написали“, заяви Милтенова. По думите й това означава, че контролът върху цените на тези ключови места ще е нулев. Извън регулацията остават и доставките за училища и социални домове, както и по-малките търговци с оборот под 20 милиона лева годишно.
Ивайло Гълъбов алармира, че новият закон ще наложи още по-голяма административна тежест върху бизнеса, който и без това е затрупан от ежедневни справки. „Вместо да произвеждаме, ние ще пишем. А основният ни проблем е, че нямаме работници“, каза той и цитира своя колежка юрист: „След като изчетох закона, мога да кажа, че остава да хвърляме кърпата и да приключваме“.
