На 22 септември България чества 118 години от провъзгласяването на Независимостта – историческият акт, който окончателно утвърждава страната като суверенна европейска държава
На 22 септември България отбелязва 118 години от провъзгласяването на своята Независимост – едно от най-значимите събития в новата българска история. На тази дата през 1908 г. страната окончателно прекратява васалната си зависимост от Османската империя и се утвърждава като независима държава, равноправен участник в международните отношения.
Историческият акт е извършен във Велико Търново – старата българска столица и символ на държавността. На 22 септември 1908 г. в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита Манифеста за обявяване на Независимостта, с който провъзгласява България за независимо Българско царство. След това документът е обявен пред народа и на историческия хълм Царевец.
До този момент, въпреки Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г., България формално остава васално княжество според решенията на Берлинския договор от 1878 г. Страната има широка вътрешна автономия, но международноправният ѝ статут ограничава възможностите ѝ самостоятелно да води външна политика и да участва пълноценно в международните отношения.
Обявяването на Независимостта е резултат от внимателно подготвени дипломатически действия и благоприятна международна обстановка. Българското правителство, начело с министър-председателя Александър Малинов, се възползва от политическата криза в Османската империя след Младотурската революция през 1908 г. и последвалото напрежение в Европа около анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария.
На 22 септември княз Фердинанд обявява Независимостта на България, а с това приема и титлата „цар на българите“.
Новата титла символично възстановява традицията на средновековната българска държавност и подчертава равнопоставеността на страната с останалите европейски държави.
Обявяването на Независимостта не е прието веднага от всички велики сили. Следват дипломатически преговори между България, Османската империя и европейските държави. Русия играе важна посредническа роля при уреждането на финансовите въпроси между София и Цариград, свързани с признаването на новия статут на България.
На 6 април 1909 г. Османската империя официално признава Независимостта на България, а след това актът е приет и от Великите сили. Така България окончателно получава международно признание като суверенна държава.
Провъзгласяването на Независимостта е естествено продължение на стремежа към национално обединение, започнал със Съединението през 1885 г. Двете събития са сред най-важните стъпки в изграждането на модерната българска държавност и утвърждаването на България като самостоятелен фактор в Европа.
Днес 22 септември е официален празник на Република България. Център на националните чествания традиционно е Велико Търново – градът, в който е обявена Независимостта. Там се провеждат тържествени церемонии, военни ритуали, издигане на националното знаме, поднасяне на венци и цветя пред паметниците на героите, както и богослужение в църквата „Свети Четиридесет мъченици“. По традиция празничният ден завършва с тържествена заря-проверка на крепостта Царевец.
118-ата годишнина от Независимостта е повод да си припомним държавническата далновидност и политическата смелост на българските дейци от началото на XX век. Историческият акт от 22 септември 1908 г. остава символ на национално достойнство, стремеж към свобода и воля България сама да определя своя път на развитие.
МАНИФЕСТ НА КНЯЗ ФЕРДИНАНД ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА НЕЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ
По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.
Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска. Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.
Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги, б. ред.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!
22 септемврий 1908 год.
Фердинанд I
Снимка: https://bg.wikisource.org/
