Средните изкупни цени за пазарната 2021/2022 г се очаква да бъдат най-високите в последните 10 години
В следващите 1-2 години световните цени на пет наблюдавани от Центъра за икономически анализи в земеделието (САРА) е възможно да останат високи, но тук влияние ще оказва равнището на преходните стокови запаси, както и финансовите стимули за справяне с ковидкризата, коментира по време на Международна конференция, организирана от Института по аграрна икономика гл.ас. Даниела Димитрова от САРА. Петте наблюдавани култури са пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед и царевица. Тя допълни, че това ще се отрази върху равнището на цените в България, като те ще бъдат средно за петте прогнозни години на най-високи равнища, отколкото са двата предходни периода. Предвижда се увеличение на цените на слънчогледа и рапицата поради очакванията за повишено търсене на слънчогледово олио и на биогорива. „Световните инфлационни процеси, растящите цени на минералните торове и на основните производствени ресурси, високото търсене, насочват цените на основните култури към равнища такива и по-високи от тези от 2012-2013 г“, допълни гл. ас. Димитрова. „Вероятно е през новото десетилетие цените да се движат средно между 15-20% над 2010 до 2020 г“. Очаква се Зелената сделка да се отрази ограничително върху производството и площите, което ще се усети по-осезаемо към средата на десетилетието, като степента на въздействие ще зависи от силата на мерките, допълни Димитрова.
През 202о г бе отбелязан съществен спад от общото производство на петте зърнени и маслодайни култури поради неблагоприятните климатични условия и прекомерното понижение до 10,2 млн. тона или с 21,5% на годишна база. „През 2021 г очакваме общото производство от петте култури да е близо до нивата от 2019 г – между 12,8 и 13 млн. тона като предвиждания ръст на количества при пшеницата, ечемика и слънчогледа се основава на прогнозните по-високи добиви. При останалите две култури влияние ще оказва и размера на реколтираната площ.“, каза гл. ас. Даниела Димитрова от САРА. Очакванията са и през следващите 5 години общото производство от петте култури да се движи около и над 13 млн. тона, като по-голямо увеличение е възможно към края на периода. Основен принос ще има ръст при производството на царевица, движен от силното търсене, съответно добрите пазарни позиции на регионалния и международния пазар. „В резултат от слабата реколта през изминалата година съществено се покачиха цените на зърнените и маслодайните култури, достигайки равнища от 2012 – 2013 г. Средните изкупни цени за пазарната 2021/2022 г се очаква да бъдат най-високите в последните 10 години и като следствие от глобалните ценови тенденции.“, коментира ученият.
Според данните зърнопроизводството остава най-конкурентоспособният сектор на българското земеделие и с подобряващи се позиции на световните пазари, а рисковете за стопаните идват по линия на външни фактори и климатични промени.
