Нарът е древно растение, което е възприемано като свещено в много цивилизации. Семената му са смятани за символ на плодовитост. Родина му е Азия, откъдето и идва на Балканския полуостров.
По природа нарът бива дърво или храст. Храстът е с бодливи клонки, а дръвчето достига до 3,5-4 м и до 40 см в диаметър без бодли, с кафява напукана кора. Листата на растението окапват, срещуположни са, дълги 2-8 см и широки 1-2 см, на върха притъпени, кожести, голи, отгоре лъскави, отдолу с изпъкнала средна жилка на къса червеникава дръжка. Цветовете са едри, червени, рядко бели или жълтеникави, много красиви. Поради това нарът може да се отглежда в саксия като декоративно растение. Цветовете с форма на гърне и с дълго стълбче са плодни, а звънчевидните с късо стълбче – безплодни. Цъфтежът започва късно през пролетта и продължава до средата на юли. Плодовете са кръгли, топчести, с твърда кожеста обвивка. Те узряват късно през есента и понякога са изложени на ранните есенни студове. Използват се за консумация в прясно състояние и за приготвяне на сокове, сиропи, вина и др. У нас нарът се култивира в южните, топли части на страната и по Черноморието като плодно и декоративно дърво.
Нарът не е взискателен към почвените условия. Най-добре вирее на дълбоки плодородни терени, важно е долните слоеве да са пропускливи. Към климатичните условия той е доста взискателен. Трябва да го настаните на топло място, с южно или югозападно изложение и без ветрове. В райони, където през зимата температурата спада под минус 17 градуса, нарът трябва да се отглежда само като храст и да се полагат грижи за предпазване от измръзване.
Презимуване
За да презимува нарът, трябва да се подложи на резитба при прибирането му – слабите клони се отстраняват, а главните издънки се скъсяват с 1/3. Зимува на светло при 2-6 градуса, ако пък се налага, престоява и на тъмно и почти сухо. Окапалите листа се отстраняват редовно. Младите растения се пресаждат през 2 години, а по-старите само при необходимост.
