Пет български месни продукти са вписани като храни с традиционна-специфичен характер в Европейския регистър. От сдружението „Традиционни сурово-сушено месни продукти“ положиха много усилия през годините, за да осигурят на известните мезета звездна европейска защита. В списъкът са „Филе Елена”, „Луканка Панагюрска”, „Роле Трапезица”, „Кайсерован врат Тракия” и Пастърма говежда. Двадесет и две компании членуват към момента в организацията, която се е наела да пази традиционните вкусове в месните продукти. Те имат право и да произвеждат тези храни като спазват без отклонение вписанататехнология. Още един продукт имат амбицията да защитят от сдружение “Традиционни сурово-сушени месни продукти”, научи „Агрозона“. Става дума за Търновски суджук. Засега се събират документите, необходими за внасянето в Министерство на земеделието, но всичко е в първоначалния етап на подготовка. Това съобщи Димитър Маджаров, председател на сдружението и крупен производител на месни и млечни продукти. За цялостната регистрация ще бъдат необходими поне две години, възможно е да продължи и повече, ако някоя държава има възражения. При регистрацията на Горнооряховски суджук, например имаше възражение от страна на Кипър срещу употребата на думата суджук. Според тамошната администрация името на горнооряховския суджук силно напомняло това на известния сладкиш локуми суджу, което на практика е орехови ядки нанизани на конец и потопени в локум. Все пак нашите специалисти успяха тогава да убедят колегите си, че приликата е невъзможна, като се има предвид, че едното е сладкарско изделие, а другото месен продукт.
Трудно се получава добавена стойност
Въпреки положените усилия, трудно се постига в момента добавена стойност от петте регистрирани продукти, тъй като се работи предимно на българския пазар. А тук купувачите не могат да плащат цената, която заслужават продуктите с високо качество. „От доста време се правят опити да се излезе на европейски пазари. Последната инициатива е свързана с участието на България на предстоящата Зелена седмица в Берлин като страна партньор. Целта е с помощта на Министерството на земеделието, храните и горите по време на изложението да се направи промоция на тези продукти в някои от големите търговски вериги в Германия. Търсим съдействие на държавата, защото смятаме, че е безсмислено да се предлагат еднократно продукти на краен клиент, а той да няма откъде да ги купи след това. Ние обаче сме малки производители и не можем да стигнем до директни контакти с вериги.“, сподели Маджаров. Той припомни, че е много е трудно да влезеш в западна верига и да продаваш, защото обемите, които искат те са огромни, а нашите възможности не са толкова големи, че да задоволят Кауфланд или Метро Германия. Въпреки това бизнесменът е убеден, че винаги може като се постигне някакво разбирателство по договора и от веригите да вземат и да пробват примерно в 20-50 магазина, които са им най-оборотните и показателните.
Износът – предимно за българите зад граница
Опитът на бизнесмена показва, че е изключително трудно да се изнасят български колбаси, докато при млечните храни картината е малко по-друга. Бялото саламурено сирене е много известен продукт. И независимо че има загубени доста пазари, то продължава да е търсена българска храна – и в Арабския свят и в Европа.
„Зареждаме българските магазини и българските складове, които продават на българите. С една дума продължаваме да храним нашите сънародници, независимо в кои части на света се намират.“, така обобщи ситуацията Димитър Маджаров. „Вътре в страната в момента се покачват продажбите на по-качествените месни продукти“, коментира още той. Усеща се, че растат покупателните възможности на хората и те започват да търсят по-скъпите храни.
