Великобритания може да стане световен лидер в аграрната търговия през следващото десетилетие, след като напусне ЕС и развие пазарно ориентирана аграрна политика, това сочи публикация на мозъчния тръст Chatham House, съобщава euractiv.com.
Подобен модел може да повиши потенциала на страната за защита на околната среда и смекчаване на климатичните промени, това обаче може първоначално да доведе до значителни смущения в сектора и да е трудно да се въведе.
Документът анализира 4 земеделски модела, които страната може да приложи след излизането и от ЕС като са анализирани предимствата и недостатъците им. Единият от тях е протекционисткият модел, подобен на този, използван в Япония, Швейцария и Норвегия, който насърчава местното производство чрез търговски бариери и високи цени. Другият модел е този на субсидиите, необвързани с производството, който подкрепя дохода на фермерите, без да насърчава свръхпроизводството, третият е моделът за застраховка на дохода като в САЩ и Канада, който помага на земеделските стопани да се справят при кризи.
Пазарно ориентираният модел, използван в Нова Зеландия и Австралия насърчава ефективно фермерство при запазване на ниски цени на храните, намалява цената на субсидиите за данъкоплатеца и не надува цената на земята за разлика от модела на субсидиите, необвързани с производството. Този водел включва прекратяване на субсидиите, обвързани със земята и с продукцията, намаляване на търговските бариери за други страни, като прави възможен достъпът до продукти с ниски цени от целия свят.
Според автора на документа Митчел, това е единственият модел, който може да осигури реална възможност на Великобритания за световно лидерство извън ЕС през следващото десетилетие и да даде възможност на държавата да се възползва от свободната търговия като в същото време даде възможност правителството да спази обещанието си за подобряване на околната среда за следващото поколение.
