От началото на юли миналата година до 8-и октомври 2017 г. внос на зърнени и маслодайни култури не е реализиран през пристанищните терминали във Варна и Бургас, отчита оперативният анализ на земеделското министерство. Все пак обаче внос има. През юли 2017 г. у нас са внесени 2,6 хил. тона пшеница и 11,3 хил. тона рапица, което е съответно с 5,3% и 6,2% повече на годишна база, сочат предварителни данни на Националната статистика. През първия месец на пазарната 2017/18 година не е реализиран внос на ечемик.
Отново предварителни данни на НСИ сочат, че от септември 2016 г. до юли 2017 г. в страната са внесени 355 хил. тона царевица и 209,8 хил. тона слънчоглед, което е съответно с над 8 и почти 2 пъти повече спрямо преди година. От този март при царевицата е налице чувствително увеличение на доставките.
Плодове и зеленчуци
От януари до юли 2017 г. у нас са внесени 160,3 хил. тона пресни зеленчуци и 172,3 хил. тона пресни плодове, съответно с 2,9% повече и с 2,8% по-малко спрямо същия период на 2016 г., показват предварителни данни на НСИ.
Причина за по-големия внос на пресни зеленчуци е основно нарастване на доставките на картофите с 4,3 хил. тона или 18,6% и доматите със 7 хил. тона или 15%. При другите продукти, значително увеличение има при вноса на гъби – над 30 пъти, спанак – над 2 пъти, при чесънът ръстът е с 82,1% и при бобовите зеленчуци – с 57,8%. Пак ръст, но по-умерен се наблюдава в доставките на моркови, репи, марули, тикви и патладжани – с между 1,6% и 27,4%. Анализът отчита, че сред традиционно внасяните в по-големи количества зеленчуци, има намаление на вноса при краставиците, праза, лука, пиперките, зелето и някои видове гъби – от 3,9% при краставиците до 34,3% при гъбите.
По-малкият внос на пресни плодове се дължи основно на намалените доставки на цитруси с 6,8 хил. тона. Спад има и при импорта на дини (с 4,8%), ябълки (с 9,5%), грозде (с 11,3%), ягоди (с 14,1%) и вишни (с 43,8%). За сметка на това при вноса на черупкови плодове, малини и дюли има ръст във вноса като при дюлите той се е увеличил с над два пъти. Нарастване на доставките има и при вноса на пъпеши, круши, праскови, череши и кайсии като при пъпешите то е най-малко – 9,1%, а при кайсиите – най-голямо – 71,2%.
През първите седем месеца на 2017 г., износът на пресни зеленчуци намалява с 15,3% на годишна база, до 17,3 хил. тона, а този на пресни плодове – с 28,2%, до 18,2 хил. тона. Главна причина за това е по-малкият експорт на краставици и корнишони – спад с 2 хил. тона. Намаляват и доставките от страната ни на гъби – с 2,5 хил. тона. Сред останалите пресни зеленчуци спад в изнесените количества има при патладжаните, праза, лука, морковите и репите и марулите – в границите от 18% до 82% като най-осезателен е при марулите. Противоположна е тенденцията при пиперки, домати, картофи, зеле, бобови зеленчуци и тикви, като ръстът е от 14,8% до 91,2% (най-значително при тиквите).
Понижението на общия износ на плодове спрямо седемте месеца на миналата година е в следствие на намаление на реекспорта на цитрусови плодове с 2,1 хил. тона или 23,6%, дини – с 2,7 хил. тона или 44% и ябълки – с 2 хил. тона или 97%. Спад на годишна база има и при износа на сливи, ягоди, грозде, пъпеши, малини и круши – с между 6,2% и 97,2%, като при крушите намалението е най -голямо. Увеличава се обаче износът на праскови, черупкови плодове, череши и вишни и кайсии отбелязват увеличение на годишна база от 2,7% при прасковите до над два пъти при кайсиите.
