Въпреки че Североизточна България е известна като житницата на страната, там далеч не се отглеждат само зърнено-житни култури. Данните за Русенско обаче сочат, че в областта чувствително нарастват площите с трайни насаждения – орехи и лешници. Ръстът е факт в следствие на предния програмен период. Овошните насаждения са разположени на близо 11 хил. дка, а невстъпили в плододаване са дърветата от близо 8 хил. дка. Най-много са парцелите с кайсии и зарзали – над 1800 дка, на почти същата площ са разположени и насажденията с праскови.
Що се отнася до традиционните за областта зърнени култури – при тях няма съществена промяна, коментира пред „Агрозона“ Гюнай Кадънкова, главен директор на Главна дирекция „Аграрно развитие“ в Областната дирекция „Земеделие“-Русе. Засетите площи с пшеница през 2016 г. в областта са 570 558 дка, а с ечемик – 80784 дка. Тенденция, която е трайно установена в областта, е, че не се отглежда ръж. Заради еко изискванията на Европейския съюз през новия програмен период се забелязва увеличаване на площите с азотофиксиращи култури – грах, боб и соя. Нарастване се забелязва и тази спрямо предната година – за 2016 г. са засети 93 хил. дка, а през миналата – 85 хил. дка.
В област Русе има и биопроизводители – някои от тях вече са придобили сертификати, други са още в периода на преход, каза Гюнай Кадънкова. По думите й някои от фермерите нарочно отлагат процеса на сертифициране, тъй като преходният период им носи по-големи субсидии. Био са предимно трайни насаждения – овошки.
Интересен плод, който се отглежда в крайдунавската област, е аронията. Площите с нея не са много – 124 дка.
Преработка
На територията на областта има мелници и предприятие за биодизел, където се преработват произведени в Русенско зърно и рапица.
В района на Русе голямо преработвателно предприятие за плодове и зеленчуци няма. От областната дирекция „Земеделие“ разказаха за „много малко цехче на няколко овощари“. То се намира в Николово, служи за производство на студено пресован сок от ябълки, без никакви добавки. Суровината е собствена.
С комасацията драма няма
Оказва се, че в Русенско, районът, който попада в Житницата на страната, комасацията не стои като болна тема. „Традиционно от началото на сключване на споразуменията, цялата област – всичките 83 землища, са със споразумения за комасация и то в срока до 1-и октомври. Ние нямаме проблеми с това“, беше категорична Борислава Братоева, директор на областната дирекция. Областта се оказва истински отличник и в кампанията по директни плащания – „драма няма“, дори казусите, изпратени до министерството, са получили отговори и правните основания са променени в срок. С пасищата също няма проблем – те стигат за животните в областта, тъй като животновъдството не е добре развито. Имало е само 5-6 договора със стопани които или нямат животни или имат недостатъчен брой, техните договори са прекратени в срока до 1-и февруари миналата година.
Друга е болката на земеделците в района – природните бедствия: „Имаме градушки на много места, имаме наводнени площи“, комисии непрекъснато са обикаляли парцелите, за да установяват щети в началото на юни 2016. Повечето от стопанствата са имали частични поражения, при зърнено-житните култури щетите са били на 30-40% от насажденията. В такъв случай им се издава протокол – оправдателен документ пред НАП за ниския добив и за направените разходи. За наводнените площи решението е, ако не са били засети, земеделците ги оставят като угар, за да бъде изпълнено „зеленото“ изискване. В хода на жътвата обаче щетите не са дали осезаем негативен ефект, стана ясно от думите на Борислава Братоева.
По повод застраховките наблюденията на екипа на областна дирекция са, че малка част от стопаните застраховат площите, до тази мярка прибягват основно овощарите. Братоева очерта като проблем, че застрахователните договори се сключват след 20-и април, когато сланите вече са минали.
(Добро)Съседство
От Областна дирекция посочват, че близостта до румънския пазар спасява много фермери в района. Казват още, че не са забелязали заливане на пазарите в Русенско с агро продукция от северната ни съседка. Напротив, оплакванията са в друга посока – заради високото качество на нашето производство имало случаи, в които румънска стока била представяна като българска, за да се привлекат клиенти.
На териториите на Русенска област и област Гюргево от повече от 5 години действа съвместна българо-румънска работна група. Според тематиките на срещите присъстват и съответните производители. Така се постига добър обмен на практики, съществена е и ползата по отношение на контакти, отбеляза Борислава Братоева. Работната група е единствена по рода си по поречието на Дунав, посочи още директорът на областната дирекция. Работи се според ежегоден план – заседанията се редуват, едно е на родна територия, а следващото – на румънска. Срещите включват и посещения на стопанства. Обмисля се създаването на общи пазари, където да се предлагат заедно агро стоки от двете съседни държави.
В Русенско функционира и фермерски пазар. Организиран е от дружеството „Общински пазари“. По думите на Гюнай Кадънкова обаче на него участват много малка част от производителите в района. Сред продуктите, които се предлагат, освен плодове и зеленчуци, са мед, сладка, мезета, прясно биволско мляко. В района на Русенско има малки биволовъдни стопанства – 36 са животните във ферма в Щръклево, а в община Бяла – 28.
