Материал на Георги Джендов, сп. Агрозона, Април 2013 г.
23-годишен младеж гради каменни къщички за туристи в Троянския балкан
Село Велчево има няколко махали – Мачковци, Йорговци, Бранево, Чернево, Джокари. Именно в Мачковци живее и нашият герой, борещ се с вятърните мелници на съвременното общество, урбанизацията и обезлюдяването на българското село.
Историята на Детелин Марков сякаш е слязла от страниците на един от най-разтърсващите романи на латиноаремиканската литерутара „Сто години самота” на Гарсия Маркес. Българският „герой на Маркес” е роден в първата година от прехода – 1990 г. Той е на 23 години, а вече е омерзен от морала на съвременното общество. Една сутрин се събужда с ясното съзнание, че няма да си позволи да заприлича на всички, които са погребали мечтите си. Разочарован от обществото, излъган от системата, той смело решава да следва сърцето си. И въпреки че е истински IT човек (специалист по информационните технологии – б.р.) и блогър, вещ в предриемачеството и търговията, той обръща гръб на големия град.
И така, Детелин Марков взема лаптопа в едната ръка, в другата чанта с малко дрехи, и смело потегля към Велчево в Троянския балкан – селото, в което седем поколения на неговия род векове наред са изкарвали хляба си. „Аз съм от Балкана, свикнал съм да се раздавам и да помагам, такъв е манталитетът тук. А там (Варна и Златни пясъци б.а.) всеки иска да те смаже.”, простичко обяснява Детелин. Предпочита да изглежда луд за всички с това, че е избрал селото и предпочита да направи нещо там, пред това да е поредният оцеляващ на ръба в големия град. Това, което го привлича във Велчево е познатото от детството космическо спокойствие на Троянския балкан, невъзмутимия ромон на реката, топлината на бащиния дом. Душата му се бунтува срещу увеличаващите се сякаш с всеки миг пустеещи къщи с празни прозорци, а пред очите му се нижат спомените с приятели край реката, пълните с детски смях улици и дворове. Днес в селото живеят реално 100 души, въпреки че са регистрирани 170. Детелин живее в любимата си махала Мачковци, откъдето гледката е толкова красива, че чак сърцето те заболява. Младият мъж си е дал дума, че ще върне обратно живота наоколо.
Цел, вяра, знания и сръчност
Основният капитал, с който 23-годишният младеж започва градежа на своите мечти, са целта, която си поставя, знанията и опита, които е придобил, въпреки младостта си, предприемаческия дух и сръчните ръце. Единственото, което му липсва са средствата. Детелин обаче знае, чисто интуитивно, едно от основните правила в бизнеса, а именно че най- важното е да знаеш какво искаш, а другото ще се нареди от самосебе си .
Основният бизнес, който иска да развива младия мъж, е селски туризъм. Идеята, с която се е захванал, е да построи няколко каменни къщички за гости в Мачковци, като по този начин съживи замрелите махали. Хората ще могат да си почиват в автентична местна къща, но с всички съвременни удобства. Също така, те ще се хранят с домашно отгледани зеленчуци и плодове. За хората в селото също ще е добре, особено за тези, които се занимават с животновъдство, защото ще бъдат използвани техни продукти. Детелин вече е построил сам, с помощта на приятели, една такава къщичка, но все още не я отдава по наем. Причината е, че има чисто административни процедури, които трябва да бъдат уредени. Необходими са му също и свежи пари, за да продължи. В момента изследва и всички възможности, които дават оперативните програми за европейско финансиране. Вярва, че ако има успех, много други млади хора ще тръгнат по стъпките му.
Бизнесът е трудно начинание
Доди Марков от опит знае, че бизнесът е трудно начинание и човек трябва да е много отворен към света, към техниката и най-вече към социалните контакти. Той е точно такава натура и някога се е занимавал с дейности, които са изисквали именно такива качества. Бил е в бизнеса с диворастящи гъби (днес му е само хоби), отглеждал е охлюви, плодове, билки, орехи и т.н. Сега обяснява, че човек, стига да си търси занимание, винаги може да го намери на село. Казва, че работата около селската къща никога не свършва. Освен всичко останало, с което се е захванал, Детелин планира да развива и пчеларство.
За разлика от повечето от своите връстници, Детелин Марков вече е брал сини сливи и е успял да направи добра ракия. Целта му е да поддържа тази традиция жива, защото все по-малко млади хора се захващат с този типичен за района обичай. Той готви, чисти, боядисва, майстори, коси тревата и каквото още се сети човек. Неговите умения и най-вече желание, нямат граници, също както нямат граници и мечтите и целите му. Блогър по призвание и администриратор няколко онлайн магазина, Детелин Марков е най-вече гражданин на големия свят.
Прелестите на селския живот
Една случка, която олицетворява прелестите на селския живот, се е случила в недалечното минало на малкия тогава Детелин. Семейството му имало гост от Варна. Той всяка сутрин ставал в 6 часа и ходел да бере шума за козата на бабата на нашия герой, само и само, за да я издои. Бил е толкова щастлив, че се е обаждал от домашния телефон на жена си във Варна и й казвал: „Жена, пия истинско мляко от коза, не от найлонче!”.
В момента младежът живее с родителите си в бащината къща. Обича да я облагородява. Съвсем наскоро е приключил с изграждането на нова ограда от плет. С негов приятел е вдигнал и нова постройка от 70 кв. м. Започнал е да чисти един от имотите и ще строи малка къщичка, като бунгало, от дялан камък и дърво.
Казва, че земите там пустеят. Има 2-3 дка ниви в землището на селото. Някога е имало канал, който в момента е сух, а без вода нищо не расте. Останалата част от имотите му се състои от 20-ина дка, а още толкова е оставил в забвението на реституцията. Половината от тях са обрасли като гори, а останалите 10-ина дка са стари сливови градини, от които почти нищо не е останало.
Срещите с мечки, елени, диви прасета и други горски обитатели са безбройни и коя от коя по-невероятни. За да запази поне част от тези спомени и за да популяризира по някакъв начин селото си, Детелин Марков е направил фейсбук страница, където публикува информация, снимки, разкази. Освен това, той се опитва, заедно с още няколко ентусиасти, да направят нова ограда около вековното дърво, растящо в селото, да почистят пътеките, водещи до плажовете край реката.
