В градска среда у нас живеят около 5,2 млн. души, показват данни от анализ на Евростат за демографската карта на общността през 2016 г. Специално за страната ни е отбелязана тенденцията за обезлюдяване на селските райони и миграцията на хората към големите градове. Отчита се, че делът на градското население се е увеличил – от 20 на сто през 1950 г. – до 67 на сто през 1990 г. и до 75 на сто през 2016 г.
Селските райони за около 65 години са загубили население в полза на градските райони от близо 6 милиона души. В момента в селски райони у нас живеят около 1,8 млн. души, тоест основата на пирамидата е обърната – от близо 6 млн. селско население преди половин век – днес тези хора живеят в градовете. Отчита се също, че София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години отбелязват непроменено трайно увеличение на населението си – в София с около 30 на сто, във Варна – с около 10 на сто.
Градовете у нас с най-прогресивно обезлюдяване на населението са Враца – минус 23 на сто и Видин – минус 22 на сто. В анализа се отчитат и други две негативни тенденции: около 30 на сто от българите или близо 1,5 млн. души, които живеят в градска среда, са в ситуация на риск от бедност и социално изключване, пише 24 часа.
От екологична гледна точка човешките дейности в градовете представляват между 70 и 80 процента от свързаните с енергопотреблението емисии на CO2 и значителна част от емисиите на парникови газове, причинени от човека. Емисиите произтичат главно от потреблението на изкопаеми горива за енергийни доставки и транспорт и потреблението на ресурси в градовете.
