Европейската комисия заедно с Европейския парламент публикува документ, наречен „Действия на ЕС за интелигентни селища“, чиято цел е да се популяризират възможностите за развитие на селата и селските общности. Едно от тези действия е пилотният проект за интелигентни еко-социални селища (Smart eco-social villages). Изпълнението на пилотния проект за интелигентни еко-социални селища, накратко „Умни селища“, е възложено от Европейската комисия (DG AGRI) на консорциум между Ecorys, Origin for Sustainability и R.E.D.
Потенциалният ефект от този пилотен проект е да формира бъдещата дискусия относно политиката „Умно селище“ така, че всички заинтересовани страни да изкажат своето мнение за бъдещето на тази важна тема.
Общата цел на двете институции е да бъдат картографирани възможностите и предизвикателствата в селските райони; да се даде дефиниция на „Умни селища“; да се опишат подробно съществуващите най-добри практики; и да се проучи как се става „Умно селище“.
Подобряване на живота в различни области
Крайният резултат е структуриран в доклад, в съответствие с четирите теми на пилотния проект, обобщаващ основните възможности и предизвикателства на селските райони, определението за „Умни селища“ и изводите, извлечени от най-добрите практики и казуси.
Прегледът на възможностите и предизвикателствата предоставя сериозна база от знания, предлаганата дефиниция изяснява концепцията за интелигентните селища, а взаимодействията със селищата от 15-те примера за добри практики и шестте казуса събират прозрения от опита на местно равнище. Пилотният проект идентифицира много примери за селища, които понастоящем участват в инициативи за справяне с предизвикателствата или за подобряване на качеството на живот на жителите, формулирайки иновативни и интелигентни решения, които обхващат широк спектър от тематични области, включително селско стопанство, околна среда, енергия, мобилност, здраве, образование, култура или туризъм.
Дефиниция за “Умни селища”
Въпреки разнообразието от ситуации, много интелигентни селища имат общи характеристики, които са отразени в предложената дефиниция, като важността на гражданското участие, адекватно управление и използването на проект „котва“ за насочване на стратегията към конкретна цел.
Заключенията на пилотния проект са важни за бъдещото използване на концепцията за интелигентно селище по отношение на вдъхновението, както за заинтересованите страни, така и за вземащите решения в областта на обществената подкрепа. Прегледът на възможностите и предизвикателствата предоставя здрава и актуална база от знания, която подчертава настоящата ситуация на голямо различие между регионите по отношение на нивата на развитие.
Три основни урока:
Първият урок е, че въпреки че концепцията за „Умното селище“ е сравнително скорошна, в селските райони на ЕС вече се провеждат широк кръг от инициативи. Пилотният проект идентифицира много примери за села, които понастоящем участват в инициативи за справяне с предизвикателствата или подобряване на качеството на живот на жителите. Те формулират иновативни, интелигентни решения, които обхващат широк спектър от съответните тематични области, включително селското стопанство, околната среда, енергетиката, мобилността, здравеопазването, образованието, културата или туризма.
Вторият урок е, че въпреки разнообразието от ситуации в целия ЕС, много умни селища споделят общи черти. Тези елементи са отразени в дефиниция и често включват значението на участието на гражданите, наличието на адекватно управление и използването на „опора” проект за насочване на стратегията към конкретна цел.
Третият урок е, че на национално, регионално и равнище ЕС трябва да се осигури подходяща подкрепа за развитието на интелигентните селища. Разработването на подкрепяща рамка на тези три основни нива на управление може да бъде структурирано по следния начин:
- Преди всичко, европейска рамка трябва да бъде достатъчно гъвкава, за да отчита многообразието на селските територии: насоките на европейско равнище трябва да останат гъвкави и да стимулират национални и регионални политики, които ще насърчат появата и ще засилят развитието на интелигентните селища;
- Националните и регионалните мерки за подкрепа следва да бъдат насочени към необходимостта от намеса е по-спешна за най-необлагодетелстваните селски райони. Особени усилия са необходими в селските райони, които все още нямат достъп до високоскоростен широколентов достъп. По този начин интелигентните села могат наистина да допринесат за подобряване на социалното сближаване в селските територии;
- Финансовата подкрепа трябва да бъде адаптирана към социално-икономическия мащаб на „Умните селища“. Има много източници на финансиране, но има опасения, че сложността и бюрокрацията, свързани не само с кандидатурите, но и с последващото администриране на проекти, ще бъдат пречка за много села. Необходимо е да се предоставят малки инвестиции и достъпът до финансиране от Smart Villageges трябва да бъде опростен, например със създаването на едно гише за финансиране.
Източник: Национална селска мрежа
