Седми месец продължават да се прилагат строги мерки за справяне с Африканската чума по свинете у нас. Толкова време измина и откакто през септември месец бе констатирано първото огнище на болестта във варненското село Тутраканци. До момента обявените огнища са три, като останалите две са в с. Кайнарджа, област Силистра и с. Българево, област Добрич. Стотици пък са умъртвените прасета – домашни и диви, тъй като болестта бе открита и при двата вида. Умъртвяването става по определени правила, но стопаните продължават да се безпокоят от загробването на животните. Според тях има голяма опасност то да доведе до разнасяне на болестта.
“Особено притеснителни са подпочвените води. Когато се загроби едно прасе е твърде възможно вирусът да проникне във водата и оттам да зарази прасетата в индустриалните свинеферми”, коментира за Агрозона Милена Митова, ръководеща свинекомплекс с 12 хиляди прасета поголовие в Търговищко.
Според изискванията, ако се констатира огнище на АЧС в стопанството то всички животни трябва да бъдат загробени в обекта. “При положение, че ползваме подпочвени води обаче е много вероятно да заразим водата. Държавата казва, че това, което е било във фермата трябва да си остане там, за да се не се разпространи болестта. Завъртаме се в един омагьосан кръг, от който няма излизане”, категорична е Митова. Според нея, по този начин от едно стопанство заразата може много лесно да достигне до друго.
Болестта дебне отвсякъде
Още от май миналата година държавата започна да подготвя стопаните за болестта и превенцията срещу нея. Всички свиневъди прилагат стриктно мерките, които са определени от властите. Ограничава се достъпа на всякакви хора до обекта, като почти никой няма достъп. Конкретно в предприятието на Милена Митова е издигната двуметрова бетонна ограда и се вземат строги дезинфекционни мерки. Нейната ферма обаче е в близост до съседното село, в което се гледат десетки прасета в домашни дворове. Наблизо има и резерват пълен с диви прасета, така че болестта дебне отвсякъде.
“Вземаме мерки, но няма гаранция. Животните могат да се заразят и през водата, през фуража също. В три румънски обекта заразата плъзна чрез водоизточниците”, казва Митова.
Тя е категорична, че правят редовни изследвания на водата, но не и по критериите за тази болест. Изследва се за ешерихия коли, салмонела. Главно се набляга на зоонозите – болестите, които се срещат по животните и се прехвърлят върху човека. Много е трудно обаче да се засече АЧС чрез пробите за водата. “Не знаем дали въобще има лаборатория, която да прави такова изследване. Използваме само подпочвени води, а те са най-опасните. Като цяло в България няма свинекомплекс, който да не е на собствен водоизточник”, допълва Милена Митова.
Като превантивна мярка тя отличава използването на филтри и генератори за пречистване на водата. Подобни съоръжения могат да решат проблема и ние бихме се подсигурили, допълва Милена.
Облекчен режим за регистрация на задните дворове
Освен строгите мерки, които предприемат стопаните, необходимо е и на държавно ниво превенцията да бъде максимално стриктна, казва Милена Митова. Едно от нещата са мерките по граничния санитарен контрол. Необходима е по-качествена дезинфекция. “Конкретно през турската граница нивото на сигурност е изключително занижено. Трябва да се обяснява, да се работи с кметовете по населени места”. Основното нещо, което трябва да се обясни на хората е необходимостта от регистрацията на задните дворове. Но за това е необходим и облекчен режим, според Митова. “На тези хора не им трябват филтри, животните са си в къщата. Не са им необходими и дезинфекционни площадки, но трябва да има регистър и да се знае кой гледа в двора си прасета. Освен това са необходими и обучения, да се разясни на стопаните да не хранят животните с битови отпадъци”.
Опасна е и ситуацията с вноса на месото. Постоянно има импорт от Румъния. След като болестта достигна и до дивите прасета, то в такъв случай тръгват и подозренията към персонала за потенциален преносител и по-конкретно тези, които излизат на лов, категорична е фермерката.
Всичко мерки са с една цел – да се спаси поголовието. При наличието само на едно болно прасе, всички прасета в комплекса трябва да бъдат умъртвени – няма лек или ваксина. За стопанство като това на Милена Митова, АЧС означава, че над 25 човека ще останат на улицата.
