Новите изисквания за маркиране на даряваните храни създават множество трудности на производителите и преработватели и в крайна сметка ги отказват от това, заяви в интервю за Агрозона Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка.
Тази разпоредба е в сила след промяната на Закона за храните, свързана с промяната на Закона за ДДС, стимулиращи даряването на храна с кратък срок на годност. Тя влиза в сила от началото на 2017 г., като има определени лимити в каква част от оборота на фирмите, даряващи храна, могат да се получават нулеви ставки на ДДС, при деклариране на тези дарения.
“Тъй като през годините имаше опасения, че тази храна може да се върне обрано в търговската мрежа, Министерство на финансите включи едно изискване – всяка потребителска опаковка на даряваната храна да има специален надпис с текст: “Дарение, не подлежи на продажба”. Тази маркировка трябва да е поставена по начин, които не позволява нейното заличаване. И тук е моментът с етикетирането и поставянето на стикери. Не на всяка храна и опаковка това е възможно. А маркировката трябва да бъде поставена на всеки отделен продукт. Това на практика отказва фирмите от дарения, защото им създава по-големи разходи и загуба на време, дори повече от спестеното ДДС. Производителите и преработвателите нямат никакъв стимул да дарят и това се отрази на нашата работа – за една година имаме 30% спад на получените дарения”, обясни Цанка Миланова.
Тя каза, че Българската хранителна банка и нейните партньори са внесли предложения в Народното събрания за преразглеждане на Закона за храните в тази му част и се надават скоро да бъдат въведени облекчения, които да стимулират даренията на храни.
В ноемврийския брой на списание Агрозона очаквайте още информация за дейността и резултатите от нея на Българската хранителна банка, както и подробно разяснение на данните, които носят различните етикети и маркировки върху храните в България.
