Националният съвет по биологично разнообразие към МОСВ одобри включването на защитената зона „Рила – буфер“ в екологичната мрежа Натура 2000. Това се случва след 11-годишно отлагане и след решение на Европейския съд. Така последната територия от Орнитологично важните места в България, която бе извън Натура 2000, ще получи законова защита.
Тази зона обхваща гори и пасища от Орнитологично важно място „Рила“, в съседство с НП „Рила“ и ПП „Рилски манастир“, които още към 1 януари 2007 г. е трябвало да бъдат включени в екологичната мрежа. Включването на тази територия в Натура 2000 е изключително важно за опазване на застрашените видове птици, обитаващи горите. В нея се опазват най-големите по площ компактни местообитания на врабчовата кукумявка и на пернатоногата кукумявка, както и значителна част от популациите на белогърбия и трипръстия кълвач – видове с ограничено разпространение само във високите планини. Други особено важни видове са лещарката, глухарят, ливадният дърдавец, скалният орел, орелът змияр, соколът скитник.
Решението за включване на „Рила-буфер“ е демонстрация на готовността на страната ни да изпълни задълженията си по чл.4 на Директивата за птиците. Още на датата на присъединяването към ЕС, България трябваше да обяви достатъчно по брой и площ защитени зони за птици, за да гарантира прилагането на специални мерки за опазване на застрашените и мигриращите видове. За избора на местата следва да се прилагат единствено научни орнитологични критерии, като икономически съображения не могат да се вземат в предвид. Европейският съд още през 1997 г. е приел критериите на BirdLife International като най-подходящи.
ОВМ „Рила“ е обявено като Корине място с международна значимост още през 90-те години, а през 2005 г. е одобрено от BirdLife International като място с международно значение за голям брой застрашени гнездящи видове птици. През 2006 г. Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) внесе надлежно попълнена документация за 114 предложени защитени зони за птици, включително ОВМ Рила. Тогава обаче НСБР не одобри цялата територия на ОВМ Рила, като се базира на ясно икономически аргументи. От тогава продължава злополучната история на цялостната защита на ОВМ Рила, въпреки че през 2007 г. БАН потвърждава необходимостта цялата територия да бъде включена Натура 2000 и, въпреки че през 2010 г. широк кръг експерти орнитолози от различни институции се обединиха около предложението цялото ОВМ да влезе в Натура, като териториите извън двата парка да се обединят в една зона – Рила-буфер. Решението за „Рила-буфер“ бе отлагано на три заседания на НСБР, последното от които през 2016 г. Тогава решението бе отложено под натиска на общините, въпреки последното предупреждение, отправено от Европейската Комисия (ЕК) към България. Това стана причина България да бъде дадена на съд и през пролетта на 2018 г. бе осъдена от Европейския съд за неспазване на задълженията си по Директивата за птиците.
На заседанието на НСБР беше разгледана и защитената зона около Рила за природните местообитания. Съгласно решенията от серия биогеографски семинари (двустранен процес между държавата и ЕК) обявяването на зоната е необходимо за опазване на местообитания на кафява мечка и критично застрашения вид риба главоч. Бяха разгледани три варианта на зоната – на Сдружение за изследователски практики, на Националния природонаучен музей към БАН и на Министерството на земеделието, храните и горите.
Предложението, което отговаря най-точно на научните критерии, е това на НПМ. То беше и подкрепено от представители на научната общност и от двамата представители на природозащитните организации. Зоната, предложена от МЗХГ, под името „Ниска Рила“, е с два пъти по-малка площ, фрагментирана e и не осигурява целите на опазване. Въпреки това обаче, членовете на съвета и представители на администрацията имаха превес и бе одобрен орязаният вариант. Това е нарушение на изискванията на директивата, тъй като на етап обявяване на зоните е необходимо да се взимат предвид единствено научните критерии.
Важно е процесът по обявяване на защитените зони „Рила-буфер“ и „Ниска Рила“ да бъде завършен, както се изисква по закон, и действията на правителството, местните власти и гражданите да бъдат насочени към ефективното опазване и управление на защитените зони от Натура 2000, като се стимулират природосъобразните дейности и не се допуска разрушаване на местообитанията и безпокойството на видовете.
