„Нужни са проактивни действия за справяне с последиците от изменението на климата“. Това каза Боряна Каменова, директор на дирекция „Политики по изменение на климата“ в Министерство на околната среда и водите, на закриващата пресконференция по проект „Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие“. Тя уточни, че е необходимо да се постигне дългосрочна и високоефективна икономическа, социална и екологична устойчивост чрез интегриране на адаптационни мерки във всички сектори, за да могат българските граждани, частният сектор и държавните институции да се подготвят и защитят по подходящ начин от уязвимостта, произтичаща от изменението на климата.
Подготовката на стратегията е в изпълнение на проекта „Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие“, финансиран по Оперативна програма „Добро управление 2014-2020 г.“. Бенефициент по договор BG05SFOP001-2.001-0007/10.04.2018 г. е МОСВ, а изпълнител – екип на Световната банка (СБ).
В рамките на проекта за първи път в България е изготвен макроикономически анализ, като част от рамковия документ. В анализа са оценени социално-икономическите последици от въздействията от изменението на климата. Изчисленията показват, че ако не се предприемат действия, изменението на климата ще окаже негативно влияние във финансово отношение, като е възможно да ликвидира икономическия растеж на страната до 2050 г.
Заплахите за България, свързани с изменението на климата, са с очаквано средно повишение на температурите между 2 и 4°С до 2100 г. според различните сценарии. Последиците от изменението на климата са: намаляване на водните запаси, последици за здравето, особено за уязвимите групи от населението, смущения в цикъла на земеделското производство, стрес за биоразнообразието и горите, щети по инфраструктурата и частната собственост, промяна в туристическите модели. Макроикономическите въздействия могат да бъдат смекчени в значителна степен, ако се предприемат действия за адаптация. Секторните анализи показват, че инвестициите в мерки за адаптация се изплащат.
Стратегията е подкрепена от оценки на уязвимостта и риска за 9 ключови сектора: „Селско стопанство“, „Енергетика“, „Транспорт“, „Туризъм“, „Градска среда“, „Горско стопанство“, „Води“, „Биоразнообразие и екосистеми“ и „Човешко здраве“. Приемането на стратегията, плана и бъдещото изпълнение на мерките в тях ще бъдат условие за подготовка на оперативните програми в тези сектори през следващия програмен период.
В плана за действие към стратегията се определят цели и приоритети за подобряване на адаптивния капацитет и мерки по сектори с график за изпълнение, необходими ресурси и отговорни институции. Основните типове дейности са насочени към: изграждане на институционален капацитет; повишаване на осведомеността по въпросите, свързани с адаптация към климатичните промени; интегриране на мерките по адаптация в дейностите във всички сектори; постигане на устойчивост към изменението на климата за инфраструктурата и материалните активи – с особен акцент към защитата на т.н. критична ифраструктурата, като ВиК, електропреносна мрежа и пътна мрежа.
