Одомашнената преди над 2500 години Източнобалканската свиня е една от малкото автохтонни породи прасета в Европа, а вероятно и единствената, отглеждана цяла година в горите. Другите аборигенни породи изчезват напълно след индустриализацията в България. Към днешна дата у нас има около 10 хил. прасета от тази порода. Тя е включена в официалния Списък на застрашените от изчезване редки породи в България.
Все още има ловци, които бъркат животните при отстрел, потребителите също не са сигурни как да различат месото на Източнобалканските свине от това на дивите прасета, предупреждава Радостина Донева, председател на Управителния съвет на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня (АРСИС) – Шумен. „Доброто познаването на породата ще помогне за опазването ѝ, особено сега, когато има риск да я загубим“, казва тя.
Прасето от породата Източнобалканска свиня е със средно висок ръст, сбито тяло с равномерно развити предна и задна част, здрави и къси крака. Четината е гъста, права и твърда и образува много характерния за породата гребен от тилната кост до кръстеца, посочва Донева.
Живото тегло в неугоено състояние е 60-80 кг, а при угоено – 110-130 кг. Преобладаващият цвят на Източнобалканската свиня е черният. Срещат се обаче и свине с бели петна или с изцяло бяло-сив цвят. Цветът на копитата, обаче винаги е тъмен до черен.
Дивите прасета имат здраво, масивно и набито тяло, сплеснато отстрани с къси крака. Главата е голяма, продълговата, конусовидна, завършваща с рило. Предната част на тялото й е значително по-висока от задната, като крупата е свлечена. Четината на цвят е сивокафява до сивочерна. След двегодишна възраст при глиганите се виждат зъбите. Дивата свиня е активна през нощта. През деня почива в гъсталаците и се вдига само принудително.
Месото на Източнобалканската свиня не е сухо и при него липсва „острата“ дивечова нотка.
Ето основните разлики
-
Цвят на възрастните екземпляри
Източнобалканските свине са с предимно черен цвят, но понякога се срещат екземпляри с бяло-сиви петна с различна големина. Дивите прасета са предимно сивокафяви до сивочерни.
-
Малките прасенца
Малките на Източнобалканската свиня се раждат или чисто черни или с другите окраски на породата, никога на райета. Цветовете с възрастта почти не се променят. Малките на дивите прасета са с ярко контрастна бежово-кафява окраска, набраздена с продълговати кафяво черни линии (ливрета). С възрастта цветът се променя до кафявосиво, ивиците се заличават напълно. Челото на новородените диви прасенца е по-изпъкнало. Характерно за малките диви прасенца е, че тръгват много по-рано (още на 2-рия или 3-тия ден) на преходи с майките.
-
3. Опашка
При прасетата от породата Източнобалканска свиня опашката е средно дълга и завита един или два пъти, докато при дивите прасета е къса и права. Когато е изправена е като антена.
-
Дължина
Дължина на Източнобалканските свине е обичайно от 120 до 150 см, докато дължината на дивите прасета достига до 200 см.
-
Форма на тялото
Формите на Източнобалканските свине са по-меки и заоблени, дивите остават по-отскокливи.
-
Особени белези на главата
При Източнобалканската свиня главата е средно дълга – 30-35 см, с по-късо рило и прав до леко вдлъбнат профил, а при дивите свине главата е пpoдългoвaтa c фopмa нa ĸoнyc, дълго рило, леко пречупен гърбав профил.
-
Особености при очите
Очите при Източнобалканската свиня са разположени от двете страни на челото, докато при дивите прасета те са по-малки и разположени отпред на челото.
-
Височина на холката
Височината на холката над плешките при Източнобалканските свине е до 80-90 см, а при дивите прасета е до 120 см.
-
Гръден кош
Дивите прасета се различават от Източнобалканската свиня по много силно развития гръден кош, който е до 2/3 от тялото.
-
Гръб и поясница
Гърбът и поясницата при Източнобалканските свине са предимно прави или леко изпъкнали, докато при дивите прасета гърбът е с формата на седло с вдлъбната част при кръстеца.
-
Крупа
При Източнобалканските свине крупата е свлечена към опашката, докато при дивите прасета тя е силно свлечена и тясна.
