Католиците купуват само червени и 2 седмици преди Великден техните производители наводняват нашия пазар със свободна, евтина и бяла стока
Търговските вериги все пак предлагат полски яйца, независимо от това че се очакваше доставчиците да са основно българските производители за Великден. Поне в 50% от тях продават яйца внесени от Полша. Това може да се установи по маркировката върху тях, където задължително трябва да има произход и да са написани инициалите на страната производител, припомни пред Агрозона Стелиян Станчев, птицевъд и производител на яйца. На българските трябва да има знак BG.
Техните преработватели месец преди Великден ги варят и боядисват
Предположението, че полските яйца, с които основно се прави дъмпинг на българския пазар , тази година ще задоволят нуждите на католическите страни не се сбъдна. Причината е, че
потребителите в тези държави предпочитат да купуват яйцата си боядисани в червено, за разлика от нас, които си ги оцветяваме на Велики четвъртък.
Поради тази причина преработвателите купуват големите количества, месец преди Възкресение, за да ги сварят и боядисат и да ги пуснат на пазара. Българите пък си купуват необходимите количества две седмици преди Великия ден, когато Полша вече има свободни количества и пуска евтините си яйца на родния пазар чрез търговските вериги, обясни пазарната ситуация Станчев.
Трима монополисти с над 3 млн. носачки от Полша
Всеизвестен факт е, че трима, максимум четирима производителите на яйца в Полша с над 3 млн. кокошки носачки са на практика монополисти и диктуват цените. Те могат да си позволят да ги свалят, за разлика от нашите производители, които направиха огромни инвестиции за да отговорят на изискванията за хуманно отношение към животните, които отпреди две години са задължителни за Европейския свят. Това качва себестойността им с 5 до 15%, обясни Стелиян Станчев.
Субсидиите по 121 мярка все още са под въпрос
Една от причините нашите птицевъди да не могат да се противопоставят на евтиното полско яйце е, че са притиснати от банковите кредити заради задължителните инвестиции, наложени от ЕС. Очакваната глътка въздух на повечето от тях по 121 мярка все още е под въпрос. Причината е, че проектите, подадени в ДФЗ от миналата година не е ясно одобрени ли са или не. Както Агрозона писа близо 1000 проекта за инвестиции залежават в ДФЗ и въпреки обещанията, че в началото на април ще има яснота по тях, в средата на този месец все още няма никакъв знак от агрофонда какво се случва.Така българските производители отново са поставени в шах – от полските монополи, търговските вериги, ДФЗ и слабоплатежния български клиент, който има само един ход.
Светлана Трифоновска
