Васил Грудев е роден на 5 май 1980 г. в град Пловдив. Завършва френската гимназия в родния си град. Впоследствие завършва магистратура в университета Franche – Comte в Безансон, Франция.
През април 2006 г. започва работа в ДФ „Земеделие“. Между април 2006 и декември 2008 г. е експерт в отдел „Директни плащания на площ“. В периода 2009 – 2011 г. е началник на отдел „Технически инспекторат“, а от 2011 до 2013 г. е заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. През септември 2013 г. става изпълнителен директор на фонда до ноември същата година.
В периода 6 август – 7 ноември 2014 г. е министър на земеделието и храните в служебното правителство на Република България. Васил Грудев е заместник министър на земеделието и храните по време на второто правителство на Бойко Борисов.
-Господин Грудев, влезе ли екипът на ДФЗ в ритъм след първоначалния стрес от промяната на ръководството?
-Екипът на ДФ „Земеделие“ вече работи с нужното темпо. След затишието в сключването на определени договори и приключването на приеми, които са отворени преди повече от една година, сега сме в етап, при който колелото на администрацията започва да се върти с една нормална скорост предвид огромния обем от работа, свързана с подпомагане на нашите земеделски производители.
-Кои са основните проблеми, с които се сблъскахте при поемането на фонда?
-Няма как да не спомена темата, свързана със запушване работата на фонда от множество договори, които не са подготвени. Средното забавяне на обработката на различните приеми е между 12 и 18 месеца, което не е добър знак за нашата администрация. Отделно, моята лична амбиция е да внесем нов стил в работата на ДФЗ, който да е свързан с прозрачност и отвореност не само към земеделските стопани, но и към обществото. Ние финансираме фермерите, но го правим използвайки ресурса на хората. Действията ни трябва да бъдат прозрачни и приемливи за всички.
–880 договора с млади земеделски стопани вече са подписани. От кои неработещи мерки предвиждате да се прехвърлят средства за останалите 114 проекта, за които обещахте финансиране след нотификация от Брюксел?
-При встъпването ми в длъжност, а и няколко месеца преди това, заедно с екипа на министър Танева, си поставихме мярката като топ приоритет, за да покажем нашето отношение към младите земеделски стопани. При встъпването ми в длъжност тук аз приоритизирах изключително много работата на колегите от дирекция „Договориране“ да наблегнат и в максимална бързина да приключим този прием, който се бави повече от 18 месеца. Това са едни от възможно най-леките проекти за обработка, имаме децентрализирана мярка и според мен беше по-скоро въпрос на една добра организация да приключи бързо приема. Аз лично съм изключително доволен от работата на екипа, който беше ангажиран с тази задача. Успяха в съвсем стегнато и кратко време да приключат обработката на всички 1837 заявления на обща стойност 46 млн. евро. Сключихме договор с 880 млади земеделски стопани, като последният от проектите, който финансираме е с 40.36 точки.
Много важен момент е, че при последен етап на обработката по заявленията има още 114 проекта, които са допустими за подпомагане. За тях се ангажирам, че в рамките на настоящата календарна година ще намерим необходимите средства, за да сключим договори. Работим с екипа на МЗХГ за изпращане на официална нотификация към ЕК, чрез която да прехвърлим допълнително паричен ресурс към мярката за млад фермер, за да може да финансираме и тези допустими 114 проекта.
Това е втори прием по подмярката и ние нямаме свободни средства. Трябва да прехвърлим от други не толкова атрактивни или неотворени към момента мерки, за да финансираме тези проекти. До края на годината ще намерим пари, а е твърде вероятно това да стане и в рамките на месец октомври. Средства ще бъдат осигурени от някои от нестартиралите мерки. Пример за такива са подмярка 1.2, подмярка 2.2, подмярка 7.5, подмярка 8.5 и мярка 17 от ПРСР.
-Заявихте, че следващата ви цел е финализиране на договорите по подмярката за преработка. В какви срокове бенефециентите по 4.2 ще подпишат договорите си?
-Тук идва моментът да споменем приоритизацията, която сме направили за сключване на договори. На първо място бяха младите фермерите, а на второ място е мярка 4.2 “Инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти”. Целта ни е да завършим приема и да сключим договори с бенефициентите. Приемът бе проведен от 14 февруари до 16 май 2018 г. Отново имахме забавяне в обработката. Сумата е 85 млн. евро, като са приети 593 заявления за 350 млн. евро. Има огромен интерес, това е една от най-атрактивните за нашите бенефициенти мерки.
Първата седмица на септември се надявам да успеем да финализираме договорите. Към момента за оценка са допуснати 175 проекта, които представляват 130% от разполагаемия бюджет.
-Кога може да се очаква финализирането на проектите по горските подмерки?
-Горските мерки идват като приоритет за работа веднага след като приключим с подмярка 4.2. От тях са отворени три, работата е доста забавена, тя е на много начален етап и може да бъде финализирана не по-рано от средата на октомври.
Въвеждането на приоритизацията е един от инструментите за преодоляване на забавянията. Практиката показва, че когато хората, работещи с едни договори движат всички теми, то те не успяват да свършат навреме нито една от тях. Разбира се, вторият механизъм е чисто административен – по-стегната работа, по-висок контрол и по-добра организация.
-Проектите с 30 точки по мярка 9 чакат одобрение. Ще има ли ресурс за тях?
По мярка 9 амбицията ни, заедно с колегите от Министерството, е да прехвърлим необходимия ресурс. Той е на стойност около един милион лева, така че ще успеем отново да удовлетворим всички кандидати, които са допустими за подпомагане.
-Колко проекти по отворени и преминали приеми чакат своето разрешение – одобрение или отхвърляне към момента в ДФЗ?
-При подмярка 4.2 очакваме разглеждане на 593 заявления за над 350 милиона евро, за подмярка 6.4.1 имаме три отворени процедури с бюджет от 68 милиона евро. Приемът при втората беше по-скорошен и забавянето е минимално, въпреки че и при нея часовникът започва да тиктака. Там имаме за “Инвестиции, насочени към развитието на занаятите” – 29 проекта, на обща стойност от 3 млн. евро, за “Инвестиции за развитие на услуги” – имаме 507 проекта със заявена стойност на субсидията 68 млн. евро. За “Инвестиции за производство на продукти” имаме 290 заявления със стойност 40 млн. евро. Т.е., вижда се, че има един сериозен актив от проекти, които трябва да бъдат разгледани.
Имаме също и втори прием по подмярка 7.2 – 520 проектни предложения за 178 млн. евро. Също така и по подмярка 4.2.1 имаме 244 проекта с обща стойност на субсидията 3.6 млн. евро. При горските подмерки, по подмярка 8.3 имаме 37 заявления за близо 29,5 млн. евро. По 8.4 имаме 14 проекта за около 3 млн. евро. По подмярка 8.6 имаме 197 заявления за 40 млн. евро. Така че, наистина обемът на заявленията, които е събран във Фонд “Земеделие” е много голям. А на този фон, ако се добавят и 1800-те проекта, които вече успяхме да обработим и да приключим по мярката “Млад фермер”, виждате че обемът на работа наистина е огромен.
-Обещахте, че всички проекти на младите земеделски стопани ще бъдат качени на сайта на ДФЗ, за да може цялото общество да има достъп до техните параметри. Така ли ще постъпите и с договорите по другите мерки, при които става дума за далеч по-високо финансиране от 25 000 евро?
– Категорично! На 100% всеки един проект, финансиран от Държавен фонд “Земеделие” ще бъде обявен на сайта. Ще има дори описание и местоположение на проектите, както и сума на одобрения договор. Така под наблюдението не само на земеделската общност, но и на цялата общественост. Нашите бенефициенти трябва да знаят, че грижата да стопанисват своите обекти добре е достъпна за всички. Обществото се интересува по какъв начин се разходват средствата на ДФЗ и така в известна степен ще се осъществява и допълнителен контрол.
– Какво става с идеята за колцентър към фонда, ежедневните задачи отдалечиха ли Ви от реализацията?
– Идеята остава. Казвал съм неведнъж, че това не е краткосрочен план за действие, а е дългосрочна перспектива за оптимизация на комуникацията между ДФЗ и земеделските производители. Това е и връзката бенефициент – администрация. Част от лошите корупционни практики са свързани с наличието на много множество посредници между администрацията и бенефициентите. А посредници се появяват тогава, когато администрацията е непрозрачна и бенефициентите не знаят какво се случва с техните проекти. Така че, колцентърът е пряката и директна връзка с експертите по един нормален и прозрачен начин, който е регламентиран, с постоянен запис и възможност за наблюдение на комуникацията.
Но това е само една част от прозрачността. То е само бръмката, свързана с комуникацията. Отделно моята амбиция е да работим върху цялостна електронизация на процеса посредством дигитализация на подаването на заявления в ДФЗ, добавянето на допълнителни документи, различни анекси, исканията за плащания и тн. Представете си го като електронно досие, в което се съдържа целия живот на даден проект или бенефициент.
– Ще успеем ли да усвоим средствата по ПРСР или има риск от загуба?
– Ще успеем да усвоим средствата по ПРСР, ако разплатим не само всички проекти, които са заложени по различните инвестиционни мерки, но и част от площните мерки, които също се финансират от тази програма. Без плащане на площните мерки до края на годината сме поставени под риск от усвояване на средствата в непълен размер. Така, че екшън планът е свързан и с едно по-бързо и авансово плащане на част от площните мерки, които се финансират със средства от Програмата за развитие на селските райони. Амбицията ни на този етап е до края на декември да изплатим средствата по мярката за “Необлагодетелствани райони” и мярката “Натура”. С оторизация по тези две мерки, ние ще избегнем дори и хипотетичен риск от неусвояване на средства към края на годината.
