Стопаните не трябва да търсят максимална гъстота на посева, ако искат качество на царевицата според доц. Георги Йорданов от Института по царевицата – Кнежа
„Царевицата освен висок добив, трябва да има добро качество.“, коментира доц. д-р Георги Йорданов от Институт по царевицата – Кнежа, част от структурата на Селскостопанска академия. По думите му трябва да се рекламира, че дадени сортове имат по-високо качество на зърното. Животновъдите у нас предпочитат българските хибриди, защото хранейки с тях, животните им постигат по-добър прираст.
Според експертът при отглеждането на различните хибриди царевица не трябва да се засяват при максимална гъстота, защото по този начин спада съдържанието на протеин. Екстремно високите добиви пък водят до изтощаване на почва. Затова е необходимо хибридите да се сеят при умерена гъстота, съобразена с българските условия, а практиката показва, че освен висок добив е нужно и качество на зърното, казва още доц. Йорданов, защото особено за царевицата е характерно ниското съдържание на протеин и незаменими аминокиселини. Затова е важно царевицата, която се консумира, да има определено ниво на белтъчини. Около 12% – 13% трябва да е количеството, за да бъде царевицата качествена. Масово продаваните хибриди у нас са с 9% белтък, което е много ниско и животните не обичат да ядат такава царевица, защото тя съдържа само нишесте и кравите не могат да наддават и да бъдат продуктивни.
Царевицата е интересна с това, че освен за фураж, което е основното ѝ приложение, тя се използва и с хранителни цели за хората, както и за индустриална преработка, което включва технология за производство на нишесте и продукти в които е включена царевицата. „Например глюкозо-фруктозният сироп, който замества захарта, се произвежда от нишесте, което се прави от царевица и в България се намира най-големият завод за производство на нишесте на Балканския полуостров, където се прави промишлената преработка. Над 1000 продукта от се получават с участие на царевица в състава им.
