Що е то приключенски туризъм и може ли да сме приключенци в града, в който живеем? На тези въпроси отговори Любомир Попйорданов, председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) и собственик на „Одисея-Ин“ – компания за приключенски туризъм.
Приключенският туризъм стъпва на три основи – природата, активното изживяване сред природата и срещата с други култури. „Всъщност какво е приключенски туризъм? – То всичко е приключенски туризъм. За много хора движението в град София също е приключение.“, каза Любомир Попйорданов и определи приключенския туризъм като търсене на общуване – с природата и с хората, съчетано с различни видове активности. Сред популярните активности са конен туризъм, колело, снегоходки, каяк, диви води, катерене…
Въображението – граница на приключението
Границите на приключенския туризъм се определят от въображението, категоричен е Попйорданов. А от сезоните зависи кои ще са привлекателните дестинации. През зимата планината привлича любителите на зимни спортове. Реките Искър и Арда през лятото печелят почитателите на каяците, а запалените велосипедисти са активни практически целогодишно и могат да карат почти на всякъде, обяснява председателят на БААТ. Той допълва, че велотуризмът е може би най-разпространеният вид приключение сред природата. При него го има точно това желание на туриста „да бъде в непознати хоризонти, … да споделя това удоволствие с малки групи от хора и туризма му да носи благоденствие на местните общности“.
Какво не е приключенски туризъм?
Приключенският туризъм не е „туристически продукт, който е направен, за да се печелят пари, а в него има и много кауза, има много споделяне, има желание на едни общности от хора да срещнат други общности от хора, които обичат природата, и да бъдат заедно“, обясни Попйорданов.
Приключението спасява умиращи села
Един от пътищата за спасяване на умиращите български села е именно приключенският туризъм. Тези села често са в отдалечени и труднодостъпни райони – планински и гранични местности. „В тези райони, които дори инфраструктурно не са добре развити, в които пътищата са лоши, очевидно движението с колело, пеша, на кон, този вид туризъм е нещо, което може да се прави, без да се правят някакви инвестиции в инфраструктура. Повече инвестицията е в идеята, в намирането на местните партньори, в създаването на местните общности, намиране на местните водачи, намиране на местните къщи за гости, където ще ядем…“, обяснява председателят на БААТ.
От над 25-годишната си практика Любомир Попйорданов е забелязал, че самите туристи не искат да ходят на места, където има много други туристи. „Хората искат да имат едно много по-автентично изживяване, да бъдат на места, където няма други хора или поне няма много други хора. Искат природата за себе си, искат пейзажа за себе си.“ Местата, където могат да получат това най-лесно, са именно селата, защото там няма поток от хора, от туристи. Причината да няма масов туризъм, е, че няма инфраструктура за него. „Защото индустриалният или масовият туризъм – той не се интересува от това да прави трудни неща. Той се интересува от това да прави лесно пари.“ Приключенският туризъм от своя страна се състои от палитра от услуги, която се създава от много хора. Контактът между хората не е опосредстван „от хора с микрофони“, той е жив, истински и търсен, дори, когато туристите и домакините говорят на различни езици, обяснява Попйорданов. Това вече е активността – основата на приключенския туризъм.
Любители на „меки“ приключения
В приключенския туризъм могат да се впуснат и хора, които не са любители на усиленото движение или адреналина. Това е така нареченото „меко приключение“. Пример за такова е разходка до града, посещение на музей и още една лека разходка следобеда – като тази от Троян до Троянския манастир, посочва председателят на БААТ.
Приключенският туризъм се различава от екотуризма по това, че екотуризмът предполага „стигане до едно място, на което се предполага, че ще наблюдавате, темата там е наблюдението на екосистеми. А при приключението – изживяването сред природата“. Любомир Попйорданов заключава, че според наблюденията му „приключението става все по-меко“.
Повече за възможностите за бизнес, които приключенският туризъм предоставя, предимствата му и регионите с неразгърнат потенциал четете в списание “Агрозона”.
Анета Стефанова
