В старозагорското село Караново се намира единственото насаждение на Балканите с уникалното ароматно растение
За нас отглеждането на тубероза не е бизнес, а любов от пръв поглед. Започнахме със съвсем малко насаждение, но вече пета година размножаваме уникалното ароматно растение. Така представя пред Агрозона бизнеса си с тубероза Ева Александрова. В края на производствения процес за нея и семейството и, стоят няколко крайни продукта – рязан цвят, грудки, растения в саксия и масло от тубероза.
В началото семейната фирма се е занимавала с отглеждането на лавандула, маточина и други етерично-маслени култури, но като са видели как върви пазарът са потърсили алтернатива. „Съвсем случайно попаднахме на туберозата. Бяхме в Индия на йога практика и там се срещнахме от първо лице с нея. Оказа се, че всички индийки си мажат косата и тялото с масло от тубероза и навсякъде се разнася този уникален аромат. В началото си мислех, че ароматът се носи от някакво растение, но се оказа, че е от маслото, което те използват. После срещнахме растението и започнахме малко по малко да внасяме грудки“, разказва още фината дама.
Макар фирмата да е със софийска регистрация, всички етерични видове се отглеждат в землището на село Караново, което се намира между Стара и Нова Загора.
Вложили сме много повече, отколкото сме спечелили
„Въобще даже и не си мислим за печалба. Радваме се, че успяхме да завъртим цикъла. Досега беше само любов, вложили сме много повече, отколкото сме спечелили. Ако някой иска да се занимава с тубероза, трябват му много усилия и любов. Цяло лято скубем трева, препарати при нас няма, всичко е ръчно. Луковиците се вадят на ръка, сушат се, дезинфекцират се, мият се грудка по грудка, режат се листата. Туберозата обича много вода, а за да живее в България трябва да се полива още повече. Стопанството не е био, заради тромавата процедура по регистрация, макар да се прави всичко по правилата на органичното производство.
От компанията продължават да се занимават и с първата си дейност – производство на етеричномаслени култури, което успяват да съчетават с грижите по туберозата. Произвеждат и разсад. Бизнесът е семеен, но както при всички останали производства дефицитът на работна ръка е осезаем. „Всички ангажирани са роми, и буквално си ги отглеждаме, за да не ги изгубим като работници“, Споделя още Ева Александрова.
Без конкуренция в България
В България тяхната фирма няма конкуренция, туберозата не е позната на нашия пазар, а и твърде трудоемка, за да привлича много производители. „Лятото на морето, когато чужденките видят нашите продукти, те просто не могат да повярват, че в България има тубероза. Ходим на изложения в Истанбул и в Арабските емирства“, споделя още собственичката на компанията. Заради Ковид-19 обаче не е имало български щандове миналата и тази година, но пък там няма смисъл да се рекламира какво е тубероза, защото в Арабския свят е много добре позната и използвана.
За родина на растението се считат Мексико и Индия. В Хавай на сватбената церемония задължително венецът на булката и гирляндът на врата на младоженеца са от тубероза.
Активната работа по отглеждането на растенията е от април до декември. „След 15 април засаждаме туберозата, нужни са поне 10 градуса през нощта, за да започне да се развива. Преди има работа в оранжерията. Там през януари и февруари приготвяме саксиите, които изнасяме навън през април за грудки и за рязан цвят. Всяка есен луковичките трябва да се вадят. Не случайно казвам, че този бизнес не е интересен за всеки, в него няма никакви машинни операции – нито саденето, нито ваденето, защото главичките се повреждат, ако се вадят с трактор“, разказва още Ева.
Тя живее в момента срещу Краневската могила, място с магнетична енергия, от което се зарежда с енергия. „Преди бягах от София събота и неделя, за да се заредя и идвах отново да изкарам една работна седмица, сега съм постоянно в рая. Човек трябва да черпи сила от корените си“, категорична е Ева. За да бъде работата успешна, Ева получава помощ от брат си и племеника си, така че има кой да продължи интересното производство.
