Цветан Цеков: България може да се превърне в биологичен хъб за чисти храни

Да направим страната ни зелената градина на Европа, това е новата мисия на собствениците на Яблена-Натура, най-големия производител на биологични ябълки на Балканите

Да направим България зелената градина на Европа, с това послание започна Денят на отворените градини в село Радотина, където се намира по-голяма част от овощните насаждения на фирма Яблена, най-големият производител на биоябълки на Балканите. Това е целта на една съвременна фамилия, която носи възрожденски дух и иска не само да развива своя бизнес, но и да вдъхновява и други българи да тръгнат по трънливия, но чист път за производството на органични плодове, зеленчуци и храни.

Събитието беше открито от Марк Цеков, синът на Цветан Цеков, основател на компанията, понесъл всички несгоди – тези на природата, и онези на администрацията, с които се сблъсква всеки ден и досега.

„България има огромен потенциал в развитието на биологично чистото производство, това е бъдещето. Ако вървим в тази посока ще успеем да запазим тези традиции, с които българската държава във времената, когато е претърпявала национални катастрофи е успявала да преодолее трудностите. Именно българското земеделие е в основата на възраждането на държавата“, каза Цеков-старши.

Градините на Яблена се намират в края на Ботевградската котловина, между 500 и 700 м надморска височина. Почти 1 000 дка ябълкови градини и круши и още толкова вишни. В тях е положен един 20 годишен труд на място, където никога не е имало традиционно овощарство.

Биологичното производство е бъдещето на нашата държава

Това, което са създали е плод на силата на духа, защото планината много трудно е допуснала хората и да произвеждат плодове в полите и. В първите години градушки често са отнасяли резултатите от труда на целия екип, а ранен сняг съборил конструкциите в близо 1/3 от градината, спомня си доайенът на биологичното земеделие у нас. Но Цеков отново си е дал един последен шанс и работата потръгнала.

„Яблена е дълъг път, не само производство на чиста храна, но и сила, дух и история, която ще продължи, докато ги има градините. Доказахме пред себе си и стотиците хиляди наши клиенти, че правим уникални плодове, които продаваме успешно и в чужбина. Този модел трябва да бъде мултиплициран и да бъде възпроизвеждан в цялата държава, тъй като в биологичното производство е бъдещето на нашата държава. Ако политиките бъдат насочени правилно, страната ни може да се превърне в биологичен хъб, да поканим в нашето биологично семейство много производители и да превърнем страната в една зелена градина и остров за производство на чиста храна“ каза още Цветан Цеков пред многобройните си гости. Биологичното производство не само е здравословно, но и е задължително за консумация, категоричен е той.

Марк Цеков: Технологиите имат за цел да ни помагат, а не да ни контролират

Дигитализацията беше акцент в лекцията на Марк Цеков. Младият мъж е натрупал сериозни бизнес знания в Германия и се е върнал, за да ги приложи именно в семейната фирма. Въпреки големите си ангажименти като домакин, Марк също беше избрал интересна тема, към която никой не е безразличен в наши дни. „Отглеждаме нови дигитални поколения, свикнали да бъдат ангажирани от вълната, която се движи он лайн. По този начин обаче много от младите хора се отделят от природата. Дигитализацията е полезна, технологиите ни помагат, вършат много от тежката работа, има софтуери, с които определяме кога да пръскаме, кога се пръскат спорите, помагат да се наблюдават метеорологичните условия, кога има висок риск от зараза и това са все неща, които всеки един земеделец трябва да ползва“, смята Цеков – младши.

В ежедневието обаче нещата изглеждат по друг начин – 62% от възрастните мразят времето, прекарано пред телефоните, освен това се улавят, че имат симптоми на депресия и ниско самочувствие вследствие на висенето в социалните мрежи. Получаването на дори едно съобщение на мобилния телефон може да ни разсее драстично. 40% от тинейджерите не успяват да завършат домашните си заради времето прекарано с дигиталните устройства, а вече три години се учи онлайн. Малко по малко се къса връзката с природата, а прочитът на думата е ясен – При родата! Технологиите имат за цел да ни помагат, а не да ни контролират, припомни Марк, който споделя възгледите на баща си и работи заедно с него за постигането на набелязаните цели.

Проф. Домозетов: Има неограничен пазар за биологични сливи

При изключителен интерес премина изказването на проф. Димитър Домозетов. Бившият директор на Земеделския институт в Кюстендил е истинска енциклопедия за историята, възможностите и духа на родните овощари. Той настоява овощарството да се развива в полупланинските и планинските райони. Професор Домозетов е убеден, че трябва ново райониране на България. Опитният учен препоръчва да се отглеждат биологично сливи, защото растителната защита е доста по-лека, а пазарът на сливови продукти е неограничен на Запад.

„Овощното дърво трябва да се използва така, че то само да му помагаме на момент и то да ни даде това, което ни е необходимо и то биологично чисто. Ако не изчистим нещата, не определим ли целта, загубени сме“, каза още проф. Домазетов, който има награда дори от премиера на Китай, заради успешната работа в овощарството на Поднебесната империя.

Сред гостите бе и Мими Найденова, която е агроном със специалност лозаро-градинарство и 40 годишен стаж като 15 от тях са в областта на биологичното и биодинамичното земеделие. Интересна лекция изнесе и Димитър Боршуков, вносител и производител на микроорганизми с ,които е успял да помогне на значителен брой български фермери да предпазят животните си от инфекции и да се спре лечението с антибиотици.

Безспорно акцент в събитието беше акад. проф. Валентин Дрозда от Украйна, който е ентомолог с 50 години стаж в областта и е главен консултант на биологична лаборатория на Органик Инвест Био Защита. Световноизвестният учен изнесе изключително интересна лекция за био борбата с вредителите и използването на трихограмата в градините.

Очаквайте в следващия брой на списание A ZONA и в сайта Agrozona.bg  неговите съвети за използване на трихограмата – дребната осица, която се справя с големите проблеми в овощните градини.