Производителите на плодове и зеленчуци у нас не са равнопоставени на пазара и всеки ден получават удари – от една страна от климата, а от друга – от пазарните политики, коментира представителят на Национална браншова камара “Плодове и зеленчуци”
Тази година имаше много сериозни природни катаклизми в района на Североизточна България, за което сме уведомили както обществото, така и Министерство на земеделието. В Централна България, в района на Сливен, част от района Димитровград, Хасково също претърпяхме сериозни щети по трайните насаждения, по-точно сливи, череши, ранни кайсии, праскови, и смятам, че при голяма част от това производство, особено за района на Сливен, ще бъде обявена нулева година. Това каза пред журналисти Цветан Цеков от Национална браншова камара “Плодове и зеленчуци”.
По думите му що се отнася до по-късно цъфтящите трайни насаждения като ябълки и круши не се очакват такива проблеми. Черешите в Кюстендил са защитени на 90-95 процента.
Най-големият удар от природата е по сливите и черешите в Североизточна България, посочи той.
“В момента сме в активен сезон, със сериозни метеорологични предизвикателства, свързани с градушки, вихрушки, и всеки един ден при нас е проблем по отношение на защитата на нашето производство, тъй като това е “завод на открито” и неслучайно нашият сектор е обявен за уязвим. Вече всяка година получаваме удари в резултат на климатичните промени”, посочи Цеков и предупреди, че докато производителите реколтират продукцията си, могат да претърпят още много такива неприятни изненади.
Той изрази притеснението на бранша и от решението на Европейската комисия за удължаване на сроковете за внос от трети държави като Украйна и Молдова. “Ние работим на едни и същи пазари и когато те дъмпингират цените, ние не можем да реализираме продукцията си за експорт, а в същото време по трети канали, в резултат на некачествения контрол по границите, тази стока влиза в България”, коментира Цеков. Той допълни, че производителите на плодове и зеленчуци у нас не са равнопоставени на пазара и всеки ден получават удари – от една страна от климата, а от друга – от пазарните политики.
