Лимоните, портокалите и мандарините са станали като визитна картичка на витамин С. Така ли е всъщност? Ще поговорим в цифри: в ягодата аскорбиновата киселина е два, в аронията е в четири, в черния касис в пет, а в шипката в 50 пъти повече. Но защо именно цитрусовите култури се асоциират с витамин С? Работата е не само в количеството, колкото в качеството на цитрусовият витамин С. Както е известно той принадлежи към числото на най-неустойчивите витамини, но за разлика от други плодове и зеленчуци цитрусовите култури много здраво “държат” в себе си витамините. Дори след нагряването до температура на кипете лимоновият, портокаловият и мандариновият сок почти напълно съхраняват своите полезни качества. И в консервиран вид цитрусовите се отличават малко от тези, които сега са откъснати от дървото, затова те не са само вкусни, но и полезни.
Особената стойност на аскорбиновата киселина в цитрусовите се обяснява с действието на няколко фактора: защитните свойства на златистата кора, киселинността на сока, но преди всичко – наличието на друг витамин – Р, който се свързва със своя уязвим събрат. Между другото, традиционната употреба на чай с лимон се обяснява със съчетанието на лечебните сили на тези два лечителя. В чая има много витамин Р (той пази от заболявания на сърдечно-съдовата система, укрепва кръвоносните съдове, предотвратява кръвотеченията), който не само повишава усвояването на витамин С, но под негово влияние става по-активен.
Колкото и да е странно в зелените плодове витамин С е значително повече, затова те са за предпочитане. В някои страни недозрелите плодове са по-скъпи от узрелите. В мандарините, които имат жълто-зелена окраска на кората витамин С е 1,5 пъти повече от оранжевите.
Освен витамин С и Р в цитрусовите култури има и други, не по-малко важни, при това отново в благоприятно съчетание, необходими на човека соли на калция, фосфора, желязото, медта, които играят важна роля в обмена на веществата.
