Киваното може да расте в цяла България, при добра добивност и отглеждането му е сходно на краставиците
Отглеждането на алтернативни култури има голям потенциал за повишаване на устойчивостта на системите за отглеждане на земеделски култури. С напредването на изменението на климата нарастват и рисковете от загуба на реколта. Необходимо е да се намалят емисиите от хранителните системи, като същевременно се увеличи тяхната устойчивост. Огромният неизползван потенциал за постигане на тези двойни цели се крие в трансформирането на агро-хранителните системи към по-разнообразни, базирани на растения и регионални системи за производство на храни. Това може да се постигне и чрез отглеждане на нови и нишови култури, каквато за нашата страна е видът кивано.
Авторът на статията, Роман Рачков, е агроном с богат опит и специалист по тропично и субтропично земеделие. Той е дългогодишен експерт в интегрираната и биологична растителна защита и председател на Българската асоциация по биологична растителна защита.
Какво представлява киваното?
Киваното (Cucumis metuliferus) е екзотичен плод, който произхожда от Африка, където растението е широко разпространено и се счита за плод на дълголетието. Интересното е, че в Израел, Централна Америка и Нова Зеландия е зеленчукова култура.
Кивано е част от семейството на тиквовите култури, чиято технология на отглеждане не се отличава съществено от тази на близкия му родственик – краставицата. Под дебелата, негодна за консумация, кора има много семена, подобни на тези от краставицата. Пулпът е сочен и подобен на желе. Вкусът на киваното е комбинация от банан, краставица, тиквичка и киви. На пазара у нас може да се открие в някой от големите търговски вериги на цена около 3 – 4 лв. за плод.
Какви са ползите от плода?
Сърцевината на плода съдържа много полезни елементи: мед, фосфор, натрий, желязо, калий, манган и магнезий. Плодовете са богати и на витамини А и В, аскорбинова и фолиева киселина. През горещия сезон плодът перфектно утолява жаждата и възстановява водния баланс. Освен това плодът регулира баланса на глюкозата в кръвта, има нисък гликемичен индекс и е подходящ за хора с диабет. Плодовете са едни от най-нискокалоричните храни, които могат да се консумират дори при най-строгите диети. Полезни са и за стените на кръвоносните съдове и сърцето, нервната система, черния дроб, бъбреците, панкреаса и кожата. След въвеждането на кивано в диетата се ускорява процесът на пречистване от токсини и замърсявания. Препоръчва се плодовете да се консумират по време на настинки, тъй като помагат за повишаване на имунитета и укрепване на защитните сили на организма. Освен това имат успокояващи и антисептични свойства.
Отглеждане
За момента киваното се отглежда в България, но основно от любители градинари. То не понася ниски температури, така че отглеждането е възможно само в топъл климат или специални оранжерии. Въпреки това, засявайки го като разсад в края на март – началото на април, с последващо засяване на открито, кивано може да се отглежда практически на територията на цялата страна и то при добра добивност. Това означава, че киваното може да расте навсякъде в страната и технологично не се отличава от това да отгледаме краставици. Това прави тази култура потенциално атрактивна за районите с развито зеленчукопроизводство у нас. Така освен доходност ще постигнем и по-сложно сеитбообращение във фермите.
Отглеждането на кивано започва чрез производство на разсад. Първо семената трябва да покълнат и след това да бъдат засадени в земята.
Семената покълват бързо, тъй като обвивката е тънка и се отваря лесно. В рамките на 1 ден могат да се видят малки кълнове. Покълналите семена засаждаме в подготвени саксии или друг подходящ съд.
Когато температурата на въздуха и размерът на растенията го позволяват, го засаждаме на открито. Обикновено правим това, когато растението е вече на 2 – 3 седмици след засаждането в саксията. Много е важно да се засадят, когато заплахата от измръзване премине. В България е най-добре това да се направи до средата на май.
След прибиране плодовете се оставят да доузреят, до придобиване на жълт цвят, който е признак за тяхната техническа зрялост.
Защо е необходимо да се вкарват нови култури в родното земеделие?
С изменението на климата все по-често се наблюдават понижаване на стабилността на добивите и хранителното качество на храните и се очакват допълнителни неблагоприятни ефекти. Водени от глобалното затопляне, районите за култивиране се изместват на север и към по-големи надморски височини, където потенциалът за култивиране преди това е бил ограничен от ниските температури. Съответно възможностите за отглеждане на алтернативни култури в северните региони се увеличават и дори могат да станат необходимост в бъдеще.
В случая с киваното, по-сложното му сеитбообращение води до по-малко плевели, болести и неприятели, а оттам отпада нуждата от употреба на пестициди, както и до увеличаване на органичното вещество в самата почва. На този фактор дължим дълготрайното свързване на въглероден диоксид в нея и тук е връзката защо това сложно сеитбообръщане е важен фактор в борбата с климатичните промени и защо киваното може да играе все по-важна роля за в бъдеще.
Отглеждането на алтернативни култури има голям потенциал за повишаване на устойчивостта на системите за отглеждане на земеделски култури, като същевременно допринася за здравословните регионални диети.
Алтернативните култури в системата на сеитбообращението допринасят за няколко важни неща – те прекъсват цикъла на плевелите, болестите и вредителите, открити в културите. Подобряват състоянието на почвата по отношение на структурата, нивата на органична материя и хранене, особено на азот, и се явяват алтернатива в момент, когато имаме променящи се климатични условия, като ни дават възможност за адаптация към тях.
