Обезценяването на китайския юан оказа силен натиск върху цените на почти всички ключови селскостопански суровини на световните пазари. То е и сигнал за продължаващите затруднения на китайската икономика, ограничаващи вътрешното търсене, се казва в анализ на InteliAgro.
Слабото потребление в Китай предизвиква натрупването на рекордни запаси от царевица, а последният доклад на USDA за световното търсене и предлагане на селскостопанска продукция бе причина зърнените култури да поевтинеят рязко.
Според Департамента, производството на зърно в САЩ ще възлезе на близо 348 млн. т., което е с 4 млн. т. над прогнозираното през юли и трето най-високо в историята. Повечето анализатори залагаха на противоположна ревизия. Корекцията при потреблението е значително по-слаба, което в комбинация с лекия спад в износа води до ръст в очакваните крайни запаси с 3 млн. т. до 43,5 млн. тона. По-голямо производство е прогнозирано също в Бразилия (с 2 млн. тона) и страните от бившия Съветски съюз – с 1,3 млн. тона, докато продължителните високи температури и засушаване в Европа водят до понижение на оценките за количествата царевица в ЕС с 3,5 млн. т. до 62 млн. тона.
След публикуването на доклада на USDA царевицата се върна на ценовото си равнище от средата на юни – 141-143 долара за тон, изтривайки напълно постигнатия четириседмичен ръст. Котировките в Париж реагираха сходно и суровината с доставка през ноември загуби над 4% за два дни, достигайки 180 евро/тон. Цените на европейския пазар все пак остават с около 10% по-високи от тези в средата на годината.
Поевтиняването при пшеницата бе отражение на цялостните нагласи на суровинните пазари, както и в следствие новини от Европа. Данните от САЩ бяха по-скоро неутрални за пазара. USDA понижи с 0,3 млн. т. до 58,1 млн. т. прогнозата си за реколта 2015-16г. зад океана, но след спад в износа, крайните запаси остават почти без изменение – 23,1 млн. т.
Пряко влияние върху българските производители и търговци могат да окажат данните за Черноморския регион. Климатичните условия за пролетната пшеница в Русия и Казахстан продължават да са отлични, а есенните посеви в Русия и Украйна се радват на по-добра от очакваната обстановка, особено като се има предвид засушаването през втората половина на 2014 г. Така очакваното производство в Русия е коригирано нагоре с 3 млн. т., спрямо юлския доклад, до 60 млн. т. Покачването за Украйна е с 1,5 млн. т. (25,5 млн. т.), за Казахстан – с 0,5 млн. т. (14 млн. т.), а оценката за ЕС остава почти без промяна.
Глобалната реколта през настоящата пазарна година се очаква да достигне рекордните 726 млн. т. или с 4,5 млн. т. над доклада от предходния месец. Потреблението на суровината за фуражи нараства с 3 млн. т., но ръстът е почти изцяло компенсиран от по-негативните очаквания за търсенето на хлебна пшеница. Крайните запаси – 221,5 млн. т., са с 1,7 млн. т. повече от заложеното месец по-рано.
Пшеницата с доставка през септември поевтиня с над 6% в Чикаго до 180,9 долара за тон в сряда спрямо понеделник. За последен път суровината се търгуваше по-евтино на 29 май. За два дни контрактите с доставка през септември в Париж загубиха 3,7% от стойността си, достигайки 176,25 евро за тон. В четвъртък цената се възстанови до 177-178 евро/тон.
По предварителни данни на Министерството на земеделието и храните и областните земеделски служби, към 6 август са ожънати 99% от малко над 11 млн. дка пшеница в страната. Оценките показват, че реколтата възлиза на малко над 4,6 млн. т., което означава среден добив доближаващ се до този, регистриран през миналогодишната кампания – 422 кг./дка. Ако оперативните данни се потвърдят, това означава спад на производството спрямо 2014 г. с около 13%, дължащо се на близо 1,8 млн. дка по-малко засети площи.
Изкупуването на тазгодишната пшеница започна от нива на вътрешното търсене около 300 лв./т. за хлебната и 280 лв./т. за фуражната. Първите количества изнесени през пристанище Варна бяха изтъргувани на цена 320 лв./т. (FOB). До първата седмица на август през Варна са експортирани над 140 хил. т. от новата реколта.
Натиск на пазара очакваме по две линии. От една страна очакваното голямо производство в Черноморския регион ще задържи цените потиснати. От друга, данните на МЗХ, че пазарната 2014-15 година е завършила с преходни запаси от 576 хил. т. пшеница (2,5 пъти повече от 2013-2014 г) означава, че колкото и да не им се иска, производители ще трябва да започнат да освобождават складовете си, най-малкото, за да отворят място на зърното от новата реколта.
