Броят на тютюнопроизводителите в България през 2016 г. е бил 6 107, през 2017 г. – малко над 4 700, а през 2018 – близо 7 000. Този факт сам по себе си показва, че стопаните променят ежегодно площите с тютюн за сметка на други земеделски култури. За това има обяснение и то е работа в условия на пазарен механизъм, според президента на UNITAB – Европа Цветан Филев, цитиран в прессъобщение на НАТ-2010
Огромна роля играят като навсякъде климатичните условия, в който стопаните работят, както качеството на тютюневата суровина и търговският интерес към нея. „По отношение на разсадени с тютюн площи, статуквото от 2016 г. с около 10-11 хил. ха се запази през 2017 г., а такива са прогнозните данни и за настоящата 2018 стопанска година. Подобна е ситуацията и при обемите на производство. На фона на около 16 хил.т тютюн от всички сортови групи, през двете последователни стопански 2016 г. и 2017 г., очаква се през 2018 г. да бъде за трета поредна година произведен същият обем. Тези показатели могат да се обобщят с една дума – стабилност.“, обобщава Цветан Филев.
Съгласно последните промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ) от месец май 2016 г., всички тютюнопроизводители се вписват в регистър, стопанисван от Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ). В подобен регистър се вписват лица и субекти с издадено от Земеделското министерство Разрешение за изкупуване на суров тютюн – търговците.
„България е единствената държава от Европейски съюз, която никога не е получавала европейско финансиране за тютюн от 2007 г. до днес. Благодарение на активната дейност на “Национална асоциация на тютюнопроизводителите-2010” (НАТ-2010) и добрата комуникация с българските институции и власти, тютюнопроизводителите от страната получават Преходна национална помощ за тютюн (ПНПТ) с цел преориентиране към други браншове и производства. Това ще продължи до 2020 година.“, припомни Цветан Филев.
Президентът на UNITAB – Европа коментира и опитите, по думите му, за прилагане на рестрикции срещу тютюневия сектор в България с всичките му аспекти – тютюнопроизводство, преработка, тютюневи изделия и тютюнопушене.
„Най-новата инвазия срещу сектора бе опит да се стартира процедура по въвеждане на акциз върху суровият тютюн, чрез създаване на данъчни акцизни складове от преработвателите, което щеше да рефлектира мигновенно върху тютюнопроизводителите. Засега тази заплаха е елиминирана с мобилизация на целият сектор и поредица от писма и срещи с Министерство на финансите (МФ) и Агенция митници (АМ). Това е само един пример за противопоставяне срещу несправедливост в една държава. Убедени сме, че ситуацията е подобна и в останалите страни. Свързвам до тук казаното с надеждата за по-добро бъдеще и равнопоставеност на тютюна и през бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС след 2020. Но за да е успехът по сигурен, дори и за бъдещи достойни пазари на българският и европейски тютюн, на нас ни трябват стройна организация, активни и себераздаващи се лидери, силни ръководства на браншовите организации, както на национално така и на европейско ниво.“, казва Цветан Филев.
