Златни класове върху добруджански чернозем или сочни плодове, израснали върху канелени горски почви… Векове наред хората са заравяли ръце в земята, за да си осигурят препитанието. Нещата днес изглеждат по-различни. Наблюдава се все по-голямата индустриализация на земеделието и все по-прецизен подбор на сортовете. Това, което остава константно обаче, е почвата. Тя безспорно е един от най-ценните ни ресурси.
Но дали бавно и неусетно не ги губим? Възможно ли е това – нали те са земята, върху която стъпваме?
По данни на Световния фонд за защита на дивата природа, през последните 150 години планетата ни е изгубила половината от най-горния си почвен слой. Качеството на почвата се влошава в следствие на фактори като ерозия, замърсяване и изтощаване. Само в Европа ерозията, причинена от водата, засяга територии, които са 2,5 пъти по-големи от площта на Франция. Процесът на образуване на нова почва от своя страна е твърде бавен. Различните източници посочват различен период за формиране на 1 см нов почвен слой, но преобладаващите данни сочат, че за това са необходими между 100 и 400 години.
Европа губи 275 ха годишно
Миналата година Европейската комисия изнесе силно обезпокоителната информация, че в периода 1990-2006 г. всеки ден Европа е губела по поне 275 хектара почва заради запечатването й. Това е феномен, при който плодородната земя се покрива с непропусклив слой и качествата й драстично се влошават.
И докато повечето хора не се замислят особено за почвата и нейното състояние, протягайки ръце към продуктите в магазините, то земеделските производители са пряко заинтересовани ресурсът, с който разполагат, да е в максимално добро състояние.
У нас
Според излезлия тази година Доклад за състоянието и опазването на околната среда, през 2011 г. използваната земеделска площ у нас е представлявала 45,8% от територията на страната. Други изводи от него са, че се наблюдава тенденция към намаляване на водоплощната ерозия. За съжаление обаче наблюденията сочат, че ветровата ерозия запазва относително постоянни площи на разпространение и загуби на почва. Предвид факта, че у нас земеделието е сред водещите отрасли, запазването на почвите е от значение и за околната среда.
Важен критерий за състоянието на почвите е наличието на органика в тях. Тя има пряка връзка с плодородието и изхранването на растенията. Докладът посочва, че що се отнася до съдържание на биологични вещества за периода 2005-2011 г. почвите в България са в добро екологично състояние. На коренно противоположно мнение обаче, както „Агрозона“ вече ви съобщи, е специалистът по въпросите на почвата Ахмед Арабов. По думите му: „Земята на Добруджа вече e в клинична смърт. Ако не се вземат мерки, тя ще спре да ражда.“ Според Арабов органиката в почвите ни е почти изчерпана. Той обяснява, че нормалното ниво на органична материя в земята би трябвало да е 5 %, а в Добруджа делът й е приблизително 3%. На тази база специалистът вади заключението си за състоянието на почвата в Житницата на България.
Компостът е възможно решение
За щастие обаче има начин да се възстанови нивото на органика в почвата като съществено се подобри плодородието й. За това какъв е той разказва Генади Кондарев. Генади се занимава с европейски фондове и чиста енергия в CEE Bankwatch Network. Той е част от екипа и на екологичното сдружение „За Земята“. Ето неговият разказ: „Градинар съм, а земите ми са край Драгоман – там почвите са богати на калций – т.е. дават основна реакция. Повечето питомни растения обичат неутрални или леко кисели почви. Установих го, когато открих, че спанакът ми не расте добре и листата му жълтеят, но и без това си беше ясно – релефът там е карстов.“ Така Генади разбира за проблема, който има градината му и намира начин да го реши. „Решението е да обогатяваме почвите с компост – той подобрява химическия им състав, задържа влагата и позволява проникването на повече кислород, защото прави почвата по-рохкава.“
От практиката
Младият градинар дава и практически насоки как най-лесно може да се приготви компост: „По правило е добре да редувате сухи листа и клони със свежи зелени листа и стебла (за азот), с кухненски отпадъци. От време на време да се слага по малко оборска тор и по някоя лопата пръст от двора. Последната действа като мая за процеса, тъй като е богата на микроорганизми, които разграждат материята.“ Допълва, че сместа трябва да се поддръжа влажна, но не мокра, а при липса на оборска тор или друг от споменатите компоненти, могат да се използват всякакви биоразградими отпадъци. Не е фатално и ако съотношението не се спазва стриктно, възможно е просто процесът по образуване на естествената тор да се забави. Второто правило, което Генади открои като съществено важно: „купчината не трябва да е по-малка от 1 метър в диаметър, защото процесите на гниене се забавят и не бива да е по-голяма от 1,5 м в диаметър, защото кислородът прониква на около 70 см дълбочина от края на купчината. А ако няма кислород, започва безкислородно (анаеробно) гниене и купчината ще замирише“. При положение, че разполагате с голямо количество органична материя, за да избегнете правенето на различни купчини с цел да се спазят пропорциите, можете да разположите отпадъците в леха, чийто диаметър следва посочените размери, съветва още Генади.
Торене и/или замърсяване
Торенето неизменно оказва голямо влияние върху почвата. То може както да повиши продуктивността и да подобри цялостното й състояние, така и да има силно негативен ефект. Небалансираното влагане на допълнителни изкуствени химически вещества се определя от Изпълнителната агенция по околна среда като основен натиск по отношение на запасеността на почвите с биогенни елементи.
Друг сериозен проблем, пряко свързан със състоянието на земята, е замърсяването й. Близо 200 г. индустриализация са оказали своето неблагоприятно влияние върху състоянието на земята в цяла Европа, посочва доклад на Европейската комисия, публикуван през септември 2013 г. Най-сериозен замърсител на почвите се явяват тежките метали и петролни продукти. Близо три милиона места в Европа са изложени на потенциален риск от замърсяване заради дейностите, които се извършват върху тях, а близо 250 хил. се нуждаят от спешно възстановяване, алармира докладът. Колкото и парадоксално да звучи, една от основните причини тежките метали да попадат в почвата, е изхвърлянето на електронни отпадъци.
Всичко е свързано
Състоянието на почвата има тясна връзка и с промените в климата. В земята се съхранява 7% от общия въглероден бюджет на света. Неслучайно оранта, въпреки че е много разпространен метод за борба с плевелите, е противопоказна по отношение както на почвената деградация, така и на климата. Оранта допринася за ерозията – прави земята уязвима от фактори като вода и вятър. Това е причината да се препоръчва засаждане на нови семена директно под растителните остатъци от предишни култури. Още повече, че с разлагането им се осигурява допълнителна органика и съответно хранителни вещества.
Пустините настъпват
Опустиняването е поредният фактор, който отнема от плодородието на земите ни. Проблемът не е нов. Наблюдава се още от 1959 г., а през 1994 г. Генералната асамблия на ООН определя 17 юни като световен ден за борба с него. Целта е вниманието на обществеността да се насочи към сериозните последствия, които могат да имат сушите върху земята и осигуряването на храна.
България е една от страните в Европа, която е сред най-засегнатите от опустиняването, сочи Европейската агенция по околна среда. Тенденцията е силно обезпокоителна и за съседните ни Гърция и Румъния. А най-тревожен е фактът, че с измененията в климата, уязвимостта на държавите все повече ще нараства.
„Ако ви е грижа… не оставяйте бъдещето ни да пресъхне поради бездействие.“, каза Люк Гнакадя, изпълнителен секратар на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването в тазгодишната реч по повод Световния ден за борба с опустиняването. Не можем да преобърнем глобалните тенденции, но можем поне да опитаме да направим най-доброто за собствено си кътче земя.“ За да запазим стабила почвата под краката си…
Анета Стефанова
