Здравето на почвата е дългосрочен процес, точно като е с човешкото тяло – ако изядем една здравословна салата една-единствена вечер и отидем еднократно във фитнеса, няма да станем по-здрави, това каза Харолд ван Ес, професор по управление на почвите в университета „Корнел“ пред фермери в Русе. Той е консултант по проекта „Опазване на почвите в България“ на Русенския университет. Проектът, чиято основна цел е опазване почвите в страната при запазване и повишаване почвеното плодородие и добивите, е финансиран от фондация „Америка за България“.
Професорът препоръчва периодично да се правят почвени анализи. Така, както се определя химичният състав на почвата, да започне измерване и на физическия, и на биологичния й състав. Ван Ес каза, че в научните среди често използват израза: „Не знаеш, ако не си измерил.“ И обясни, че докато не се направят измервания на почвените показатели, няма как стопаните да знаят реалното състояние на земята, която обработват. Защо са важни измерванията? За едно и също количество органично вещество в почвата може да има съществена разлика в съдържанието на белтъци. По-високото им съдържание говори за по-добро състояние на почвата, а съответно по-здравата почва дава по-добри икономически резултати. Едно от полезните за стопаните измервания е това каква част от органичното вещество е биологически активно. Чрез замервания на активността на микроорганизмите пък се установява „метаболизмът“ на почвата. Повечето от изследванията на почвените показатели се правят в горния слой, но в следствие на климатичните промени и негативните въздействия на екстремните климатични явления, е необходимо да се обърне по-голямо внимание на по-дълбоките слоеве на земята, отбеляза професорът.
Силата на покривните култури
За доброто екологично състояние на почвата е важно използването и на органични торове, както и осигуряване на растителни остатъци върху нея. Положително въздействие имат и покривните култури – те се засаждат не непременно заради добива от тях, а заради самото им благотворно влияние върху земята. „Ако започнете да сеете покривни култури, ще подобрите здравето на почвата доста бързо.“, коментира проф. Ван Ес. Идеята на тези насаждения е да се извлече максимално ползата от периодите, когато е прибрана продукцията, отглеждана с търговски цели. Това обикновено е след жътва на пшеницата или през зимата. Живите корени стимулират по биологичен начин почвата, добавят органични вещества, потискат плевелите, обясни професорът, а самата растителна покривка защитава от ерозия. В допъление покривните култури увеличават поемането на вода, някои от тях привличат полезни насекоми.
Специалистът посочи, че най-използваните такива култури в американската агро практика са разделени на три основни категории. Първата е треви (ръж и овес) – те са полезни за обогатяването на почвата с хранителни вещества, особено азот, след прибиране на реколтата. Овесът е подвластен на студа, но ръжта може да оцелее през зимата. Втората категория включва бобови – грах, боб, основно се ползват от зеленчукопроизводители и трета категория – други – елда, синап, рапица, фуражна ряпа. Фуражната ряпа с плътната си коренова система е наричана „биологична дрелка“.
Американският опит
Популярен пример от полетата в САЩ е засяване на червена детелина през март в нивата, където се отглеждат пшеница и ечемик. Пшеницата расте бързо през пролетта и потиска развитието на детелината. Когато се прибере житото обаче, светлината подпомага растежа на детелината, а тя обогатява с азот земята. Друг вариант при зърнопроизводство е да се използва елда като лятна покривна култура – тя издържа на суша, расте бързо, намалява уплътняването, потиска растежа на плевелите, освен това е евтина за отглеждане. Важно за нея като покривна култура е, че не трябва да се оставя да направи семе, защото тогава стопаните ще имат проблем с плевелите.
Нова практика е засяване на т.нар. коктейл от покривни култури – смесват се различни растителни видове, например треви и бобови. Поради различната си коренова система те по различен начин допринасят за доброто състояние на почвата. Опитите с такива „коктейли“ продължават и към момента в Щатите.
Здравата земя струва повече
Един от интересните въпроси е дали можем да повишим стойността на земята, отбеляза проф. Харолд ван Ес. Той обърна внимание, че в САЩ има много заинтересовани от това, тъй като когато здравето на почвата е добро, земята струва повече. Колкото по-лошо е състоянието на земята, толкова повече вложения ще изисква тя за получаване на приличен добив и съответно толкова по-малко ще са приходите от единица продукция. Един от положителните ефекти на здравата почва се изразява в това, че реколтата се влияе по-малко от сушата, ако почвата не е уплътнена, кореновата система е по-дълбока и ще достига до повече подпочвена влага. Ван Ес коментира, че от това, което е видял у нас, е достигнал до изводите, че много може да се направи, за да се подпомогне дълбокото вкореняване.
Ивичната обработка – междинния етап
За жалост, в България в следствие на интензивната обработка и традиционната оран, се наблюдава раздробяване на агрегатите, окисление на органичните вещества, ветрова и водна ерозия, уплътнение на почвата. Заради уплътнените почви в страната специалистът не препоръчва да се прилага все по-популярната в Щатите нулева обработка, при която растителните остатъци изцяло остават на полето. По-добрият вариант за местния контекст е да се използва ивична обработка – ивица земя се обработва, а ивица остава с растителни остатъци. (Повече за ивичната обработка и нейните предимства четете в брой 58 на списание „Агрозона“)
Проф. Харолд ван Ес препоръчва обработката на почвата да става с навигационни системи и всяко влизане на машините да е в едни и същи координати, за да може натискът върху почвата да е концентриран само върху малка част от земята, а не да се уплътнява цялата почвена повърхност.
Анета Стефанова
Статията е публикувана в списание „Агрозона“ ,
