Разселването на мечки от Русия и Румъния у нас е изключено. За животни от Русия няма как да говорим, има вероятност да попаднат румънски мечки на българска територия, но тя е нищожна. Местообитанията на този вид предполагат по-голямо усамотение, те спазват голяма дистанция от човека. Нашата сухоземна граница през р. Дунав е доста урбанизирана и затова преминаването им е доста малко вероятно. Това заяви пред „Агрозона“ инж. Васил Василев, председател на Съюза на ловците и риболовците в България.
„Като цяло ние имаме достатъчно добра популация на кафява мечка и тя не е изчезвала никога като вид. Затова и умишленото разселване е просто спекулация. Самото животно няма как да остане скрито на границата. Внасянето на нови видове се следи стриктно от специален орган. Имаме достатъчно добра популация на мечки и не е необходимо нейното възстановяване“.
Популацията и срещата с хора все по-чести
Дори и да няма вносни мечоци, нашите също създават проблеми. В Западни Родопи е най-голяма популацията на кафява мечка у нас. Там са и гъсто населени райони от хора и конфликтите с животното стават все повече. Популацията и в Централен Балкан, Рила и Пирин също се увеличава. Като териториални животни по-старите индивиди изтласкват по-младите и това създава предпоставки мечките да навлизат в населени места и да има чести срещи с хора по страната, коментира Васил Василев.
Има известно увеличаване на бракониерството при този вид, но това си има своето обяснение. “През 2009 г. беше променен Закона за лова и опазване на дивеча и издаването на разрешително за отстрел на мечката като защитен вид бе прехвърлено към земеделския министър. Заради тези промени беше заведена наказателна процедура срещу България от ЕК. Практически от 2011 г. до момента няма нито едно законно издадено разрешително за отстрел на кафява мечка. Тъй като животното е конфликтен вид, който нанася щети, много хора бяха принудени да вземат правосъдието в собствени ръце, затова и бракониерските нападения се увеличиха”.
Изненаданата мечка напада
Мечката като вид винаги избягва контактите с човека. Понякога има случаи, в които обаче ние ги срещаме. Мечката не е агресивна, предпочита да се оттегли, стига обаче да не попадне в конкретна ситуация, в която тя като хищник инстинктивно атакува. Такъв случай може да бъде когато изненадаме животното докато се храни, когато има малки и по някаква причина попаднем на тях. Има случаи, в които животното е наранено, от бракониери например, и когато попадне на следващите хора тя атакува, защото е агресивна. Възможно е и на тясна планинска пътека да засечем мечка – дистанцията е критична, по-малка от 10 метра и животното няма възможност да се отдръпне и да се оттегли. Това обаче са редки случаи. В повечето случаи тя се оттегля без хората да са забелязали присъствието й .
Когато става въпрос за хищник не трябва да го гледаме в очите и да се държим предизвикателно, съветва експертът. Трябва постепенно и тихо да се опитаме да се оттеглим. Именно агресивното поведение спрямо хищника провокира защитна реакция. Ако мечката атакува, човекът трябва да се свие и да се опита да се предпази максимално много от наранявания, след което незабавно да потърси помощ. “За последните години единствено през 2009 г. имаше фатален случай след нападение от мечка. Оттогава има много срещи с животните, но нито един от тях не е летален”, коментира инж. Василев.
