Госпожо Динева, как стартира новият поливен сезон и какви ще бъдат цените на водата за напояване през тази година?
Цената на водата за напояване остава същата, каквато бе миналата година. Във връзка с Европейската рамкова директива за водите, която има два основни принципа – устойчивост на напоителните системи и потенциално използване на водния ресурс, цената остава непроменена в двата си компонента. За да могат земеделските производители да предвидят своите разходи въпреки увеличението на постоянните разходи като електрическата енергия, дружеството успя с добра финансова дисциплина да запази цената устойчива. При това положение и земеделските стопани имат сигурност при работата с дружеството „Напоителни системи“. Нашата главна цел е цената на водата да остане такава и в бъдеще дори да бъде намалена. Но това ще стане само с увеличаване на потребителите, защото така проектираната напоителна система е предвидена за напояване на много по-големи площи и идеята е да увеличаваме самите напоявани площи, за да намалим цената на водата.
Кои са двата компонента в цената на водата, които формират нейната стойност? 
Европейската рамкова директива за водите определя цената да има постоянен и променлив компонент. Постоянният компонент е таксата на декар, тя е еднократно платима сума за декар, като за ориза е различна. Тази такса се плаща при сключване на договора в зависимост от декарите, които ще бъдат напоявани. Освен това потребителят плаща за количеството вода, с която ще напоява. Това може да бъде една поливка, но е възможно да са повече – две, три, четири в зависимост от нуждите на земеделския стопанин и климатичните условия. Тази цена е на кубик вода и има значение дали е гравитачна или помпена. Цените са уеднаквени за всички клонове с изключение на Пловдив и Пазарджик, където има ориз и това е единствената разлика. Оризът е приоритетната култура – от всичките 290 000 декари, които се напояват, 120 хиляди декара са с ориз. Определено това е най напояваната култура и освен това използва най-много вода – за един декар ориз отиват 2400 кубика вода.
Четете още: С 26 проекта ще кандидатства
„Напоителни системи“ ЕАД по подмярка 4.3
Какво е състоянието на язовирите в момента?
Към настоящия момент нямаме язовир, който да е с някаква аварийна опасност. Експертно-технически съвети следят внимателно състоянието на всички водоеми. Нивата им са в нормално състояние. От първи май започна официално поливния сезон, но още в средата на април започнаха поливките на ягодите. Всичките ни водоеми са в пълна готовност, няма проблеми с нивата на язовирите за поливни нужди. Само от язовирите “Шумен” и “Ястребино” се полива по график, тъй като там питейно-битовото водоснабдяване е с приоритет. Навсякъде на друго място язовирите са над 50% свободен обем, включително и „Тича“ е над 50%, но тъй като санитарният минимум е на по-високо ниво от мъртвия обем, се налага поливане по график. Направили сме алтернативно водоподаване на Напоителна система „Виница“, там ще подадем вода от язовир „Шумен”, за да не се натоварва язовир „Тича“. По този начин ще се спести максимално водата от него, а и ще гарантираме по-голямо количество вода на земеделските производители.
Какъв сезон очакват експертите от “Напоителни системи”?
Това е нещо трудно за прогнозиране. Миналата година беше изключително суха, такава беше и 2017 г., докато 2018 г. пък беше влажна. Годината започна изключително сухо, нямаше приток в язовирите, едва последните няколко седмици се увеличава притокът. Количествата вода се нормализират в обемите, които са абсолютно необходими за нормално стартиране на поливния сезон. Нашите виждания до този момент са, че сме в суха година, но изменението в обстановката е много динамично.
Какво количество вода подаде дружеството през миналата година към земеделските производители?
Много е важно да уточним, че системите така са проектирани, че завиряването им изисква много повече вода, отколкото използват стопаните и реално се актува. Става дума за отворени системи и тази вода реално се връща във водните тела – реките и други язовири, поддържащи водния баланс на страната. Земеделските производители през миналата година са използвали около 2 млн. кубика в цялата страна, но за завиряване на всички напоителни системи са били необходими около 70-80 млн. кубика от всички язовири. Този условен разход обаче се възстановява, водата се връща в реката и отива в друг язовир. Общо 293 000 декара са напоявани през 2019 г., тъй като годината беше суха.
Какви иновации има внедрени в дейността на „Напоителни системи“ ЕАД през последните години?
Дружеството работи в момента с няколко модула, които проследяват в реално време всички площи, които са замерени с GPS. Проследява се размерът им, актуваните водни маси, както и водните тела – откъде идва водата. Тази дейност се проследява от IT-специалисти във всеки клон на „Напоителни системи”. В бюджетната ни програма за тази и следващата година са предвидени средства за създаване на общ мониторингов център за т.нар. „умно“ управление на водите. По този начин ще във всеки момент да знаем колко вода се изпуска от всяко водно тяло, какво количество вода има във всеки напоителен и главен разпределителен канал, колко вода стига до всеки земеделски производител и достатъчна ли е тя. Тази база данни ще ни дава точна представа, а всеки един потребител ще може да прави своите разчети в по-ранен период. Знаейки нивото на водата в съоръженията, ще знаем и какъв е евентуалният риск от наводнение или засушаване. Това е алгоритъм, който се смята от мониторинговата система и по този начин се избягва субективният елемент, който е човешка грешка.
